МОРСКИ ОБРАТИ

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 56

Поли тиха е, сигурно спи.
Аз не мога. Будувам. Отново.
Безконечните нощи и дни
ме прояждат с горчива отрова.

Тя е умна. И с чисто сърце.
Устремена света да познае.
Уязвима. Немирно перце,
но се чуди все още каква е.

Те очаква подкрепа от мен,
ала сам за утеха копнея.
Ех, ще дойде ли някога ден,
в който аз съм полезен за нея?

Вълните тъмни планове кроят,
стоварват се подир върху скалите.
Сънят на влюбените ще смутят ли?
Ще заплетат ли коварни интриги?

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 34

Денят обичайно с разходка започна.
Със Рики, естествено, Поли си спи.
А днес сутринта си е просто разкошна!
Безоблачно синьо небе и лъчи!

Хайде, немирнико, банички търсим,
а с тях и айрян, и една малка боза.
Кафето на плажа - ще има да бъбрим,
а може да срещнем и онази жена.

Ти май я хареса - вкусът ти съвпада,
със моя естествено.Туй съм разбрал.
Във сряда дойдохме - до другата сряда
компания мила не бих отказал.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 800

- Добро утро, татенце! Тук е чудесно!
Хазяйката също е много усмихната,
но мисля, че не от хората лесни,
какво сее случило с мама попита...

- Ти каза ли нещо, разказа ли случката?
- О, не, замълчах си. Но почнах да плача.
Тогава спаси ме, разджафка се кучето
и тя се прибра с нерешена задача.

- Не се натъжавай, говорихме вече.
И повече, Поли, тя няма да пита.
Оказа се свръх любопитно човече.
Усети, че в мене е болката скрита.

- Да спреме до тука! Подреждах багажа
и ето къде съм ти сложила твоя.
За тебе е горното рафтче. Да кажа:
избрах по-удобното място за моя.

- Добре! Да закусим и после да идем
отново на плажа. Морето ни чака!
А може и кораб далечен да видим
или да нахраним ний гладните чайки...

Вълните се кротнаха, галят брега,
морето замислено нещо въздиша.
Навярно пясъкът от сутринта,
с влюбени стъпки, поезия пише пише...

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 34

На къде ще вървим? Към свободната зона?
Тя малка е, виждам, но юни сега е.
Места се намират. Чадъра ще бодна
и хайде в морето. А Рик ще играе.

Аз топката нося. С водата ще свикне.
Ще видиш. И после - на кърпата.
Има си негова. И пясък да вдигне,
няма да пречи - тя ще е първата.

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 56

- Все пак кажи, очакваше ли ти,
че мама тъй внезапно ще си тръгне?
Познаваше ли онзи господин,
когото тя тъй влюбено прегърна?

Стомахът ми болезнено се сви.
В съзнанието ми изплува гледка -
безмълвните полинени сълзи
и майка й, разбила своята клетка.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 592

Шушукат си вълните призори...!
Какво ли не са виждали, горките.
Но нашата вълни ги усмири:
„Посрещаме на слънцето лъчите!

Отдайте се на ласките добри,
който ще ни позлатят главите...
Тя, Вярната любов – ще победи,
в Морето от любов – тя е Кита!

Че всеки може да се заблуди,
човеците са толкова незрели.
Но нашето Небе над всички бди!
Бъдете търпеливи, умни, смели.“

И златната пътека се яви –
погали всякоя вълна, брега погали....
Че любовта е лесно да запали.
Но трудно стара обич се гаси...!

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 34

- Виж, миличко, големите са странни,
събират се, разделят се, уви...
Но винаги децата са им важни!
Ей, Поли, стига се цупи!

Тя, мама, също те обича!
Недей да плачеш, нямаш ти вина.
На теб усмивка само ти прилича!
Къде е Рики? Къде ли изчезна?

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 800

- Залъгваш ме ти, сякаш съм мъничка.
Във филмите и в книгите го има.
Разбрала съм, че трайност има всичко
и точка на кипене най-гореща.

- Кога порасна, моето момиче,
кога започна тъй да разсъждаваш?
Творецът с чуден ум те е закичил!
Да знаеш само колко ти ме радваш!

Но хайде, скъпа, да открием Ричи.
Къде е стигнал с малките крачета?
На кой ли той в любов сега се врича.
Омръзна му да гони все врабчета.

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 56

Къде изчезна палавника Ричи?
Дано не срещне хора с нрави груби.
Не бива този, който ти обичаш,
така да позволиш да се изгуби.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 800

- Наблизо е, заплеснал се е в нещо,
но той печели хората веднага.
На него също става му горещо
и до морето Рики е избягал.

Я виж ти кой излиза от водата,
това не е ли същата госпожа?
Оная, дето си суши косата.
С какъв загар приятен е по кожата!

- И Рики се държи като с позната,
а ние даже името не знаем.
- Дали да не отидем при жената?
Аз мисля, тате, да се запознаем!

ХуЛитер Записан(а): May 17, 2022 Мнения: 34

- Върви за Рики, аз ще се заема
с чадъра и багажа. Ще съм там.
И таткото по пясъка поема.
Завръзката ще почне скоро, знам Smile

Хареса си местенце, заравни го.
Премахна някой фас, заби чадър.
Чаршафът той внимателно разпъна
хавлиите от горе - няма мър...

Тъй беше свикнал - знаеше урока.
Обгрижваше той своите жени -
голямата и малката принцеса...
(прашинка май окото насълзи...)

Възглавничките меки ги остави
удобни да са - memory дори Smile

това не става, ако са корави...
Защо ли нещо вътре го гори?

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 800

Напича. Всяка стъпка е гореща,
записана по пясъчната длан.
Жената днес, усмихната отсреща,
е може би във пътя начертан.

Достигна я, как грее като слънце -
любезна, лъчезарна и добра!
Със нея никой няма да замръзне.
- Здравейте, пак съдбата ни събра!

Момчил се казвам, да се запознаем!
- Росица съм, но Роси в кратък план.
От вчера, всъщност, ние с вас се знаем.
" Какъв безкраен поглед в мене взрян!"

- Да идем ли на барчето до плажа
едно кафенце да изпием там?
- За мене сладолед, ще ти покажа
аз кой обичам, татенце, да ям!

- Да вземем Рики. После ще го търсим
сред хората, немирник е голям.
Хавлията ви с пясък ще наръси.
След вас, Росица, всички сме натам!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 592

От где се взе – една вълна внезапна
облиза глезените на героите наши.
И кученцето даже се уплашщи.
А пък Росица от почуда зяпна...
и сякаш в миг краката и се сляхаq
и люспи рибешки като че проличаха
по сребърна опашка на русалка...
Ама че свалка......!
))

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите