ДИАЛОГ НА МОРАЛОРУШИТЕЛИ

ХуЛитер Записан(а): Mar 22, 2023 Мнения: 4

ДИАЛОГ НА МОРАЛОРУШИТЕЛИ

- Фана ли, уа?
- Ба! Фанау марули.
- Е, па нещо си фанал. А аз – нищо. Ко ша разпраям на кмета?
- Ми-и,…тъй ша му кажим – фанауми марули.
- Марули, марули, ама…Той ни ще марули – ойлюви иска. И кво ша прайми, аджеба, акъла ми не стига? …
- Ба! Па у мене акъл…Мамка им ойлюви!...Знайш ко?
- Ко?
- Да ги уберем с чирупките!
- Да, ама, той голи ги иска.
- Ша ги съблечем.
- Ко прикааш ти, ве? Ти луд ли си, ве? Нали ша умрът, като им махнем чирупките?
- Ша умрът, ама ша бъдат голи. При самозащита – ша кажим на кмета – сме ги настъпали.
- Ти май са побърка?!
- Що, уа, Йорго? Цял живот полски ли ша стоим с тебе? Ей го, занесем ли ги, може и герои да станем. А тъй, кой ша на познава?
- А-а-а! Никакво униние! На мен лично кмета ми каза: „Или голи охлюви, или голо дупе!”.
- Ама тъй ли ти каза? То…голото дупе било май неговото, когато с кметицата са балникали в банята и точно тогаз излязал този злощастен гол ойлюв, а кметицата го настъпала, и са плъзнала, значи и паднала върху кмета. И май са ударили. Но той, ойлюва, заплатил, бил стъпкан. А ние сега го търсим. Защото не става въпрос за някакъв гол ойлюв, но за принципа, за морала. Че едно село без морал село ли е?! Е затова голите ойлюви са рушители! Тряба да бъдат наказани!
- За ко рушителство говориш, ве? Те са голи. Ко мой да ти напрай гол чиляк?...Най-много…
А. Усети ли са? Ей такива като тебе, дето са не усещат разрушават морала!
- Ко да са усещам, че съм гол ли? Ама то са види, уа. Ала и друго, друго са види. Как, примерно, нито един облечен ойлюв не е дал досега черупката си на голия. Как най-хубавите пасища са спохождат от ойлювите с черупки, а голите с последни усилия са полепват по някое влажно местенце, за да удължат още малко мизерното си съществуване, как…Ама, вярна, бе? Ми ний с теб ко прайми тука?!
- Как ко прайми?
- Ам тъй, ко прайми? Ко прайми на тъс суа ливада, когато голите ойлюви виреят само по влажнотиите? Е, и на кмета у банята не е било суо.
- Вярно, ве. Мамка му стара. Ама ко прайми ний с теб на поляната?
- Знайш ко си мисля аз?
- Ко?
- Ами…сигурна търсим облечени ойлюви.
- А-а-а! Туй ти го измисли.
- Да да! Измислих го аз, ама ти го каза. Ти искаше да ги ловим тези, облечените.
- А-а-а! Да имаш да земаш! Аз казах, че голите ойлюви не могат нищо да ти направят. Даже ти казах как баща ми навремето ги биеше, но не, когато ги настъпваше без да иска, а защото бяха полепнали по цялата врата на мазето и оттам не можеше да се мине.
- Ей туй, ако си казвал пък, тук да остана!
- Ша останеш, ама кой ша обира ойлювите?...Сетих се! Айде да одим у кмета!
- Ко ша прайми там, като нямаме ойлюви?
- Тъй ша му кажем: „Кмете, тази нощ всички голи ойлюви са задигнали къщите на облечените, а облечените си взели резервните. Така че, задачата е изпълнена – в селото не е останал жив гол ойлюв и вие с кметицата може спокойно да са цамбуркате в банята.
- Цамбуркате е просташко. Да са хигиенизирате, нека му кажем.
- Добре, ша му кажем – може спокойно да са баняте.
- Ей, мозък сме!...Ами,…ако, недай си Боже, земе, та плъзне пак някой ти плужек от дупката, ква ша я къдрим?
- Ами-и-и!...Не е изключено, ша му кажим, някои по-скромни облечени ойлюви да са имали само една къщичка и сега да стоят голи под слънцето. Но вие не се учудвайте, ако забележите такива ойлюви. Това не са голи, а ойлюви, които са имали само една черупка. Така че, това са ойлюви с черупка, която я няма, а не голи ойлюви.
- Ей, страшни сме, мамка му стара! И сега, ако не лепнем някоя службица, нищо не става от нас!
- Айде! Ама що стъпка голия ойлюв, който днес беше дошъл с резервната си черупка?! Ей, рушителю на морала!...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Тъй като авторът не е разбрал, че регламентът включва само три произведения, а той е изпратил четири, по негово желание това произведение отпада. Благодаря!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите