Препятствия

Днес се наложи детето да си тръгне само от училище, защото дядо му беше вдигнал високо кръвно налягане. Разбрали сме се той да го заведе на зъболекар след като го вземе от училище, но уви ...
Бързам след работа да се прибера в къщи и в главата ми трескаво се въртят мисли: „Детето-на зъболекар и Диманов –рожден ден.“ Трябва да стигна до вкъщи. Плувнах в пот от бързане. Хайде с метрото до жк. Люлин лесно, а после? Излизам на спирката на автобуси 42 и 8ТМ и що да видя на таблото свети надпис – автобус 42 след 59 минути, а 8ТМ след 27 минути. Всичко върви на чорчик. Сякаш нарочно за да не си свърша работата и да не отида на рождения ден. Решавам, че ще ходя пеш. Уж се надпреварвам с времето, а колкото повече бързам, толкова повече препятствия се изпречват на пътя ми. Бързам и изведнъж пред крака ми се опва един ръб на шахта и като се спънах, коленичих набързо, наказана заради бързането си. Стоя си на четири лапи като кучка и изведнъж две жени ме подхващат от двете страни и ми помагат да стана. Същевременно едната много дружелюбно ми казва, че чантата ми е отворена и да внимавам да не ми изпадне нещо. Аз благодаря и тръгвам с наранено коляно, скъсан панталон и кървящи ръце. Хората ме заглеждат и аз автоматично въртя ръце оправдателно за вида си. Да се види, че имам кръв по дланите, че не съм мърлячка, а просто съм паднала. После стигам до пазара, а това е на две спирки от метрото. Там за късмет виждам учителката на сина ми от детската градина. Поздравявам я и се оправдавам за вида си. Не, че някой ме пита изобщо, но аз се чувствам длъжна да дам обяснение. Тя пита за Митко, как се справя в училище. Аз отговарям уклончиво. Идва автобус 8ТМ. Оказва се, че оная машинка ме е метнала. Освен ако няма дупка във времето и 27 минути изведнъж са се смалили до 5 -10 минути . Учителката бърза да се качи от другата врата за да не продължава да чувства върху себе си неудобството ми. Пътувам и се прибирам. Не виждам сина си на алеята където е обещал да играе. Питам баща ми, който си лежи за да му спадне кръвното, но и той не знае. Ако в този момент някой ме гледаше от страни щеше да разбере, че се притеснявам и напрежението ескалира. Изведнъж кучето дава признаци, че има някой на вратата и започва да лае. Митко се прибира и аз го погвам, че е време за зъболекар. Той отново не иска да ходи. Нали му спадна отока за трети път на същия зъб от антибиотично лечение. Лошото е, че звъня в клиниката и разбирам, че същият зъболекар е нощна смяна и чак след 19:30 ще ни поеме. Другата лоша новина е, че не е по здравна каса. Аз нямам пари да поема сто лева за зъболекар. Каквото и да си говорим, може би този месец парите ми изтекоха като пясък между пръстите. Те цените видно скачат, а заплатите стачкуват. Аз като един бивш войник, влизам да взема душ а и след това напръсквам раните с Цикатридина спрей. Много е добър. Време за реклама, но заслужена. След това отново погвам Митко да ходим на зъболекар някъде другаде. От тук възниква въпросът – Къде? Питам разни родители и пиша в групи във фейсбук. Ответ на момента найн. Поне не за зъболекари в район Люлин. Подготвям се за тръгване към рождения ден. Сготвих риба със зеленчуци за да не е гладно детето и хайде в парцалките и през вратата. Тръгнах отново към спирката на 8ТМ и гледам, че е на светофара. На мен ми той ми свети в червено, а колоната изнизващи се коли не секва. Една жена с малко дете ми взе мисълта от главата и я изрече в пространството „нямаме късмет, колко коли, изпуснахме трамвая“. Аз обаче щура, след последната кола от колоната газ, газ и стигнах до едно куче със стопанин точно на спирката , ама от другата страна. Кучето от страх излая, такива резки движения и завихряния му приложих. Обаче автобусът –трамвай тръгна точно пред разочарования ми поглед. За мой невероятен късмет един таксиметров шофьор отвори вратата като във филма „Такси“ 4 каза „Скачай, тъкмо съм напазарувал и се прибирам, ще причакаме автобуса на следващата спирка“ и аз без много да се замислям скочих. Питам го „ Ще ми струва ли нещо“, той вика „Не, нали аз предложих. Няма да се даваш на тоя киселяк. Сега ще го засека на следващата спирка за да се качиш нна автобуса“ Наистина го засече. Аз слязох като кралица. Шофьорът на автобуса тъкмо беше затворил вратите като птиче дупе, когато се видя в чудо. Шофьорът на таксито го засече, както обеща и той ще не ще отвори първата врата със стиснати устни. Сигурно и с благословия. Сякаш добрите и лошите сили се биеха по между си. Качих се, а вътре същата учителка на сина ми. Бях забравила за крака си. Тя ме попита как ти е крака и каза, че щом тичам като млада кобила значи вече е добре. Жените до нея ме гледаха одобрително и аз реших, че е време да разкажа историята с таксиметровия шофьор. Установих пропуски в поведението си. Не бях влеза визитка и не запомних дори фирмата на такситата. Ето ти пропуск. Една жена ме насочи към тези ми пропуски. Другия път ще знам какво да гледам, когато ненадейно някой таксиджия ми предложи да засече автобуса за да се кача на него. Всички жени в трамвай-автобус №8 се съгласиха, че ме преследва добър късмет и ми пожелаха цяла вечер да ми е такъв. Е, беше! Рожденият ден на Ивайло Диманов мина чудесно. Още сещам примесите на интелект, култура, изкуство, вдъхновение, хубави хора и вино.

Десислава Стоянова -liulina

ХуЛитер Записан(а): Apr 05, 2011 Мнения: 5

Браво. Смях се от сърце. Very Happy

Супер е.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Eх, спомени...!
Важното е да се вживееш в ролята и приемеш предизвикателствата и като изпълнител, и като зрител Smile

)
Забавно е Smile

))

Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите