Чайчето

– Хайде, изпивай си чайчето и изяждай мекичките, че изстинаха! На обяд отиваме на гости! – подканя петгодишния ни син съпругата ми, който от час седи на масата и вместо да закусва, оцветява книжка с картинки.
– Не икам. Ега сувам ички. /Не искам, сега рисувам птички/ – отвръща ѝ леко раздразнен и продължава съсредоточен да оцветява.
Нашият син е буйно, общително дете. Трудно го сдържа на едно място, но с едно изключение – когато рисува с боички или играе с конструктор. Тогава се кротва и нищо не може да го откъсне от заниманието му. През другото му време за игра възможността да се счупи, надраска, скъса или изцапа нещо из къщата е гарантирано, ако не го следиш под око. А, когато белята вече е станала, винаги се оправдава, че той не е виновен, а: топката, която е счупила витрината, фулмастерът – надраскал стените, моливчето – пробило дамаската на дивана и т. н.. Доста е хитроумен в оправданията си, че ти е съвестно да го накажеш, камо ли да му дръпнеш ушето. Но за нас, като родители, най-притеснителното е, че говори силно и скорострелно произнася думите. И, заради това, както сте забелязали от отговорите му, винаги изпуска първата буква или сричка от думите. Едно изречение грамотно не произнася. Като добавим и използването на куп умалителни имена, речта на сина ни звучи бебешки. Карахме го да произнася думичките бавно, тихо, отсечено, а той на инат или мълчи, или отговаря своенравно: – Яма воря ака! /Няма да говоря така!/ С времето и ние с жената си развалихме правоговора, общувайки с него на бебешкия му език. Май бе време и тримата да ходим на логопед.
Днес, на Еньов ден, сме поканени на следобедно, чаено парти във вилата на семейни приятели. Детето им – връстник на нашето. Любители сме на оригиналния турски чай и това бе повод да са срещнем на лаф и чаени аромати, а децата ни да полудуват на въздух. Вилата им е над Балчик, а гледката към морето на Албена и Кранево ме пълни с поетична нирвана. Дворът е огромна морава, с диворастящи билки, ограден с плодни дръвчета и градински цветя, с рояци пеперуди, буболечки, пчели и много, много птичи песни. На масата под асмата са оставени турският чайник и атрибутите за чаената церемония, а до нея, друга маса отрупана с мръвки, салати, напитки, мезета... пиршества. Домакините ни се бяха престарали. Децата хапнаха надве-натри и хукнаха да гонят пеперуди и топка из поляната. Спокоен съм – тук синът ми белѝ не може да направи. А ние, улисани в приказки и ядене, не усетихме кога дойде времето за чай. Докато го чакахме да се запари добре, полюбопитствахме да разгледаме вилата отвътре. Гледахме, кво гледахме и изведнъж, долу се чу трясък. Слезнахме и що да видим! Каквото имаше по масите бе разсипано или паднало по земята. Турският чайник и чашките строшени. Децата стоят изпотени, задъхани отстрани и уплашено ни гледат. Ясно ми бе, кой е беладжията. Моят син, обаче, първи се обажда: – Чайчето е виновно, чайчето беше!
– Да, бе, ти все не си виновен! Не гледаш ли къде тичаш, почупи всичко! – скарвам му се ядосан и аха да му дръпна ухото. Чаеното парти скоропостижно свърши, извинихме се на домакините и обратно към вкъщи.
Пътьом, докато шофирах, в главата ми все звучеше:"Чайчето е виновно, чайчето беше!“ Боже, ами да, синчето ми изговори първото си правилно изречение! – зарадвано констатирах.
А какво всъщност е станало, разбах впоследствие? Та, главните вагабонти са: синът ми, приятелското дете и... гларусче. Гларусчето, в първия си опит да лети, паднало от нейде. Тича, скача, пърха с крила. Децата го виждат и почва гонитбата. В преследването са стъпкали всички градински цветя, ягодите, завързалите домати и всякакъв засят зарзават. След тях – градушка. А за капак, пилето скача на масите с чай и храна и там става това, което става. Прав е малчуганът ми, че той не е виновен, а чайчето. А кое е чайчето? Ами, чайчето не е умалителното на чай, а е малкото на чайките. От книжките за оцветяване го знае. Не бях се замислил, че думата чайче, може да има друго значение. Но ето на́, досетливият ми син ми обогати речника. От този ден, в който детето ми проговори нормално, за мен наглите гларуси са най-красивите птици. Крясъците им вече са ми най-мелодичните песни. Срещна ли ги по улицата им хвърлям по суджук, луканка да хапнат и ги благославям: Хапнете си, мили, грациозни чайки! Да сте здрави и силни, за да излюпите и отгледате най-сладурчестите чайчета на света!

п. п. Но оттогаз ни чай, ни чайче пия.

Тъкмо щяхме да те каним на чай на Кранево, за да видиш Балчик и Албена от друга гледна точка...Странно, но при нас няма чайки и гларуси, имам предвид към дома ни - иначе долу на плажа има от всички видове. Иначе имаме хубав чай, ама много хубав. И в галерията има. На първи ще ти направя - може пак да си върнеш вкуса на живота... Laughing

Ех, при тези, твои настоятелни покани за чай, що пък да не пропия отново... Грог

Markoni55 написа:

Тъкмо щяхме да те каним на чай на Кранево, за да видиш Балчик и Албена от друга гледна точка...Странно, но при нас няма чайки и гларуси, имам предвид към дома ни - иначе долу на плажа има от всички видове. Иначе имаме хубав чай, ама много хубав. И в галерията има. На първи ще ти направя - може пак да си върнеш вкуса на живота... Laughing

Децата са непредсказуеми. Винаги могат да ни поднесат различни и интересни изненади.

Поздрави на приятелите от Варна, Bukvist!

Права си за децата ни, Лат.
Бъди здрава и те чакам във Варна.

LATINKA-ZLATNA написа:

Децата са непредсказуеми. Винаги могат да ни поднесат различни и интересни изненади.

Поздрави на приятелите от Варна, Bukvist!

Ама разбира се, че е малкото на чайка, по заглавието го видях - викам си айде втора част на гларусите Wink

Върна ме в едно от най-любимите ми детски стихчета, имам точно такъв племенник и заради него преди време си изрових книжката - той отрече, разбира се, да има нещо общо с героя!

Горкият

Пусто-опустяло,
да му се не види,
все на мене сипят
всичките обиди!

Все съм крив за нещо
и на зло налитам,
а пък тъй съм кротък
и за всичко питам!

Гърнето разляло
млякото в долапа,
сладкото самичко
снощи се излапа.

Гвоздеят разкъсал
новите ми гащи,
аз съм бил научил
котката да дращи.

Дето си строшила
баба очилата -
аз съм й ги сложил
скришом под кревата.

Пусто-опустяло,
да му се не види,
аз ли ще преглъщам
всичките обиди?

Дора ГАбе

Горките дечица и чайчета! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Apr 13, 2018 Мнения: 58

ХуЛитер Записан(а): Apr 17, 2007 Мнения: 28

Доста е хитроумно чайчето ти. Confused

ХуЛитер Записан(а): Apr 22, 2013 Мнения: 20

Забавно чайче Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите