Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 781
ХуЛитери: 2
Всичко: 783

Онлайн сега:
:: Elling
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - На село(война в двора)
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
nadya
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 259

МнениеВъведено на: 14 Фев 2005 14:32:12 » На село(война в двора) Отговори с цитат върни се горе

Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня той се е настанил удобно в душата ми и тайно ми се присмива…
В двора на старата селска къща, където живееха баба и дядо имаше домашни животни. От всички най-красив в шаренията си и най-важен беше големият пъстър петел. Той явно се чувстваше единствен и уникален сред многобройното си семейство от кокошки и пилета, а и други пернати…
Още от пръв поглед не се харесахме... Цяло изпитание за мен беше да премина по пътеката през двора. Обикновено се въоръжавах с голямата дворна метла на баба и я размахвах с всички сили около себе си... Петелът обикаляше важно около мен, гребенът му ставаше ярко червен, краката в танц разравяха пръстта, ядосаните му очи разярено гледаха оръжието ми...
Войствено настроена смело го подминах, но той с много такт ме атакува в гръб. В следващия миг бях вече на земята с оръжието си в ръка. Ноктитете му се заровиха в гърба ми, аз неистово размахвах метлата, а той се опитваше да подравни косите ми... Кратка схватка и познайте кой беше победения? Наблюдавайки борбата две мисирки, или фитки, или бебета, или както там се наричат, с особен крясък, нещо като гльо-гльоо-гльооо се опитаха да се намесят, но не разбрах точно на чия страна! Дядо със сигурност беше на моя... дочул виковете ми за помощ, а петелът безкрайно обиден се оттегли от полесражението.
По-късно няма да ви разказвам какво се случи... Аз си хапнах само от зелето... и то беше вкусно...
Години по късно разбрах, че петелът просто е защитавал територията си и може би му бях заприличала на пернат съперник, тоест на... От тогава избягвам борбата с петли... гледам само отдалеч, а страха така си и остана... присмивайки ми се тайничко.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com