Покани ме Игнат на теферич –
в Балкана имал дървена барака.
Не му отказах (можех ли?), но хич
не ме влече да ходя в пущинака.
Какво да гледам толкоз – все скали
и някой друга кръвожадна мечка.
- Със тебе в този рай не сме били! -
възторжен, годеникът мой ми рече.
Избрах пола, по-дългичка все пак,
а ризката – с буфан, небесно синя.
Аз знам, че токче на перфектен крак
стои добре, но и без него минах.
Обух си маратонки с крив ищах
и мислех що за фея аз ще бъда.
В колата тъжно-мълчалива бях
и исках песимизма да пропъдя.
Игнатчо беше съсредоточен,
по радиото пееше Ивана.
Поглеждаше той влюбено към мен,
но аз усещах, че съм неразбрана.
Какво пък – ще похапнем, а и секс
навярно за десерт ще ми предложи!
Не вярвах да остави точно днес
без ласки той перфектната ми кожа.
Но годеникът спря в едно дере –
не можело нагоре все с колата.
"От тук нататък драка ще дере
ръцете ми!" - пустосвах аз съдбата.
Багажника отвори наш Игнат
и кошница с провизии извади.
"И одеяло взел! Акселерат!
Не е забравил, че сме двама млади!"
Капелата си сложих, че пече
и бялата ми кожа ще припламне.
След туй свекървата ще ми рече,
че родственият корен е незнаен.
Поведе ме по стръмен горски път,
а аз го следвах с яд и мълчаливо.
- Ще изтърпя, но само този път! -
на себе си прошепнах инатливо.
И точно в този миг се спънах аз
на камък, търколил се отвисоко.
Наддадох вик с писклив и тънък глас,
а раната оказа се дълбока.
- Ах, миличка, защо не гледаш ти? -
към мен се спусна бързо годеникът.
Очаквах ласки... Той опропасти
със тези думи всичко. Ала пикът
на моите страдания дойде,
когато заяви ми, че съм сляпа.
Но спря се той и отнемай къде
да стана ми подаде мъжка лапа.
Изправих се с коляно, а и с нос
от удара разбити, с кръв течаща.
- Ще продължим ли? - Ама че въпрос!
Не виждаш ли?... И с ярост в мен бучаща
нахвърлих му се с поглед разярен,
а той виновно клепаше, горкия.
- Така ще си останеш стар ерген! -
почти проклех го и яда не криех.
Бараката не стигнахме. Разбрал,
че пикника ни днес ще се отложи,
той метна на земята одеял
и мен да седна нежно ме положи.
Не близнах нищо. Аз съм си инат!
И нека разбере го господина!
Работи той във месокомбинат
и конкурира татко по сланина.
А преходите в този пущинак
заместват тренировките му в зала.
Щом иска, нека идва сам и пак,
но аз любов не бих му вече дала.
* * *
Надолу беше трудно. Като филм
с виновно осъзнали се герои.
Жених не стана "скъпият любим".
Сама съм сред житейските завои.
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 626
Място: София
Въведено на:
07 Фев 2023 21:01:28 » :)
Е, не бъди толкова строга към многострадалния Игнат, плийз
То в цялата поема човекът не измрънка никой път
Много е готино - фаворит ми е - винаги се възхищавам на случките в рими - успех!
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791
Въведено на:
07 Фев 2023 21:54:02 »
Стамат ли беше той или Игнат -
аз майче позабравила съм вече.
Подробностите рони върл инат
и ставам все по-кисело човече.😉
На теферич не тръгнах с никой друг,
едно на ум си имах във главата.
Не срещнах подходящия съпруг
и май съм ощетена от съдбата.
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
08 Фев 2023 17:19:29 » Ей, голям си зевзек
И мен туризмът хич не ме влече,
нито пък лозе и мотика.
Жоро се надявал, че жена му ще плете
пък аз - по цял ден с книга.
Съм си отваряла очите - той като ги стискал
Сега е късно и не си придиряме.
Ама пък с кеф на глас се кисках
на твоята пишман идилия.
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791
Въведено на:
08 Фев 2023 21:46:07 »
Аз плетките така ги усвоих,
че и на други тръгнах да продавам.
Макар че късно сръчността открих,
баш-майсторка ми казват. Заслужавам!🥰
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
09 Фев 2023 11:30:05 »
Пишман-туристи! Тъкмо като нас!
Пълзачи по скали, пределно ясно,
подире сурват се по дирник!
И за да не е така опасно,
и да е всичко тихо-мирно,
нека други да превземат върховете -
великодушно ги оставяме на катерачите,
по равното сме - пролет, зиме, лете
с усмивка и доволство пеш си крачим
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791
Въведено на:
09 Фев 2023 15:00:45 »
По дупе да се сурват, ако щат!
На мене тон в живота да не дават!
И в ада, ако искат, да вървят,
но нека знаят - в ниското оставам!
Да бъдеш звездоброец и от тук
възможно е, нали очи си имам?
Понякога си мислят, че напук
им правя аз или че им завиждам.
Какъв въображаем ексцентрик
в главите им замаени вирее!
А аз ги сектирдосвам и с ритник
на полюса ги пращам да живеят.
Здравей, Мартичка, дано си се посмяла с кеф на моята забавна история!👩❤️👩
starchev ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2018
Мнения: 58
Въведено на:
14 Мар 2023 21:25:00 »
Успех!
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791
Въведено на:
15 Мар 2023 11:34:50 »
Успех ми пожелаваш ти на мен,
но той е хлъзгав също като риба.
Помислиш ли си, че е уловен,
подскача и към другиго отива.🥰
Bukvist ХуЛитер
Записан(а): Mar 12, 2008
Мнения: 143
Място: Варна
Въведено на:
20 Мар 2023 19:36:28 »
Интересно ми да разбера, след тази случка, на какъв жених е случила горката, лирическа героиня.
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791
Въведено на:
21 Мар 2023 08:57:46 »
Буквист, благодаря ти!🥰
Нали го знаеш старичкия лаф,
е да де, поговорка казват било,
изпитано без личен твой масраф –
не питай ти старило, а патило.
Животът ѝ остана проигран,
предиряше за всичко, а накрая
след всеки шанс на пътя пропилян,
затвори се тя в себе си... И зная,
до днес, че съжалява – пак и пак.
Но как да върне всичко тя? Как?
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума