Въведено на:
04 Апр 2024 09:49:55 » "Калуня-каля", Виктор Божинов
Твърде съм любопитен какво е мнението за романа "Калуня-каля" от Виктор Божинов на онези, които са го чели или като мен го четат.
За да съм максимално откровен с голям зор стигнах до средата му и то не защото не ми е интересен, а заради постоянното търсене на турцизми и архаизми из речниците. Това не го обезценява по никакъв начин.
Темата е пре любопитна, сюжета - страхотен и ако бе малко повече стегнат бих му дал веднага максимална оценка. Леко ми е разводнен, въпреки, че на някои читатели това им допада.
Най-ценното в романа е ъгълът, от който са погледнати събитията от времето на възрожденските възстания. Потурчването на българското население и отношенията на новите мохамедани към "каурите", които ние знаем като "гяури", т.е. неверници е една пре-благодатна тема за много и разнообразни творби.
Моето мнение е, че Виктор Божинов се е справил блестящо и романа му заслужава едно по-обширно представяне в обществото ни.
Въведено на:
15 Апр 2024 19:55:37 » Как аз прочетох "Калуня-каля"
Романът е чисто литературен и не съм съгласен с "историческата проза", както го определят. От научна гледна точка, соред мен, единствено добре използваното езикознание може да го свърже с историята на българите по това време - чудесена работа на автора за това. И го прочетох като една тъжна история, за човек, който носи грях или така удобната, необяснена в драматургията и живота карма, която тежи от поколения. Калуня е продаден отдавна, без да го е искал и подсъзнателно се стреми да се откупи - драма, която е историческа, но трябват имена на живи хора по това време, за да осъзнаем, че реалността надхвърля въображението..
Калуня избира да се откупи с най-достъпното и лесното - това което притежава, а не онова, което да го застави да надхвърли себе си.
Останалото е ясно.
И моментът когато баба му е пазила тайно християнска икона в съндъка си е хубав и малко ме просълзи, но все пак е с привкус на "холивудски" похват.
И те така, като казват при вас.
LeoBedrosian ХуЛитер
Записан(а): Aug 09, 2004
Мнения: 839
Въведено на:
18 Апр 2024 11:07:24 »
Всяка една история носи известна доза измислица. Колкото повече художествена е тя, толкова повече историята придобива автентичност. Нима ние знаем какво се случва в настоящето, камо ли преди сто, хиляда или десет хилади години.
Историята е въпрос на интерпретация и в това се крие катарзиса, или прокобата ѝ.
Колкото до вината тук ще се получи разнобой. Ако говорим за колективна вина, то такава няма. Вината е много хлъзгаво понятие и затова всеки гледа да хлъзне сапуна ѝ към другия ъгъл на турската баня. Автора добре го е описал. Колкото до една война няма виновни и невинни. Има победители и победени и това е една пре-стара и банална истина.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума