Седемнадесет мига от живота на една домакиня

Гост

Седем седмици, седемдесет магазина и седемнадесет чифта обувки в опити да открия нормално бяло брашно като това на баба ми.
Рафтовете преливат от пакети с лимец, ориз, бадем, царевица, нахут, коноп, секвоя, баобаб, кока, рог на еднорог, бели дробове на грифон, мигли на самодива, брада от леприкон, прах от шабленска мида и стърготини от перлата на Джак Спароу.
Наблъскани са със семена, грудки, костилки, бонзаи, минерална мазилка, хоросан, железен сулфат и адски камък и са препоръчителни за ишиас, екзема, пърхот, здрави зъби, вежливи черва, будистки стомаси.
Със сетни сили откривам бялото като ангелски дъх брашно в скута на малко, съсухрено магазинче на Пиротска. Грабвам два пакета, забърсвам кубче мая и... Знам, знам! Но този бъбрек не ми трябваше чак толкова... Олио! То е това, което целува пламенно маята, близва солта, изпива две текили, не това беше друго, и предизвиква на дуел брашното. В резултат се ражда Ана Каренина на питките – фатална, изящна и самоубийствено калорична. Остава само да я обгърне толкова гореща страст, че да превърне красивите ѝ форми в разлятата фигура на Безухов, и вече е готова за печене.
Точната рецепта? Ето как протичат разговорите с баба по този въпрос:
- Значи, чедо, сипваш брашното в голямата тава, дето оная кучка - майката на дядо ти, искаше да я даде на етървата, а само аз се трепех на нивите, къщата ѝ чистех, ядене ѝ готвих, че и като заумира я гледах, нейната кожа мръсна, вместо да маана да я утрепа, та ще се свиди за една тава, ще се свиди.
- Бабо!
- Сипала си брашното. Пресято!!! Да не съм ти баба, ако не го пресееш! И като си умра, ще се въртя в гроба, ако разбера, че не го сееш. Теб малко си те мързи. Бъркаш маята с топла вода и захар в онова каленето паниче. Колко попарки съм ти правила в него, та да станеш човек. Като се роди едно гръчаво, синьо, никакво... Добре че те дадоха на мен! Виж сега как си се оправила...
- Бабооо!
- Чакаш да бухне сместа като фустата на оная парясница отсреща, дето само ми се дупи из двора и трима златни мъже затри. Умори ги от работа и глад. Вместо да им сготви една яхнийка, тя върти очи и дипли фустаните по пейките.
- Бабоооооо!
- Изсипваш маята в кладенчето от брашно, слагаш олиото и малко сол. Как колко да е брашното? Колкото трябва! Винаги трябва да си имаш това брашно, сол, захар, олио... Ще стане нещо утре – война, мор, ще разграбят магазините и край.
- Ох, тези твои фантазии за апокалипсиси и войни. Ти сигурна ли си, че си изпи лекарствата днес?
Аз ли? Добре съм вече! Възстанових се почти напълно след последното пазаруване. Левият ми клепач е вързан към динамо и осигурява тока вкъщи, десният крак помпа вода от кладенеца в двора, а треморът на ръцете ме направи много търсен диджей.
На 17-и излиза и новата ми кулинарна книга - „Седемдесет рецепти за тестени изделия без тесто“, щото запасите на баба свършиха на седми.