Писмо от лудницата

ХуЛитер Записан(а): May 13, 2007 Мнения: 58

Привет, любима! Чудна е нощта –
Луната е във своя апогей.
Пазачът вече тегли ни ключа
и всички луди чакаме Морфей...

Пък той не идва, пустото добиче,
навярно не харесва психопати.
А може би край теб е закибичил
и в ритъм с новия ти мъж се клати...

Крещи, любима! Искам да крещиш –
викът ти да отекне чак до тук!
По пътища, обрасли с бучиниш,
към теб се лута святият ми дух...

А новият ти мъж до теб заспива,
и клетките на мозъка му само
в зелена буца желатин се сливат
и почват да изтичат през носа му...

Кураж, любима! Слушай, някой път
ще дойда да те видя насаме!
Повярвай – по погрешка ме държат
и ме изкарват луд едва ли не...

Затуй и днес ужасно се ядосах
и свих един сатър от гардероба...
Задай на новия си мъж въпроса,
къде желае да му бъде гроба!