Изневяра

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2021 Мнения: 5

Имам стабилно семейство. Съпругът ми е сериозен. Никога не съм му изневерявала. Дори и мисъл не ми минавала до сега! Казвам досега, защото преди два дена му изневерих. Ей, така без нищо. Дори не и на инат. Просто ме подразниха приятелките ми, които все се хвалят с любовниците си. Моят е невероятен! - казва едната. Другата допълва - моят няма насита! А третата за капак изрича - Ох, а моят, направо ме подлудява! И това всеки път, когато се срещаме. Не говорят за семействата си, а за преживяването с любовниците си. Само аз мълча, все едно са ми извадени сливиците и не трябва да говоря. Не се издържа да ви кажа. Може би и вие самите сте го изпитали. Прибирам се вкъщи и започвам да се гледам в огледалото с часове. Викам си - всичко ми е наред, дори съм по-слаба от тях, по-висока, краката ми са по-дълги, гърдите по-големи, а само аз нямам любовник. И започнах да се оглеждам, като ловец за дивеч. И то навсякъде! По улиците, в транспорта, в градинките. Но заради тази пандемия и тия маски по лицата ни, кого ще харесам, а и той мен. Всички приличахме на талибани готови да проявим агресия всеки момент. Но аз не се отказвах. Все се надявах да зърна някой смелчага без маска и да го харесам. И се получи! Точно до контейнерите за смет видях комшията Койчо от нашият блок. Живеехме врата до врата. Хвърляше си боклука. Никога не съм го харесвала. Но сега беше без маска, с кофа в ръка и на мен ми се стори романтичен. Веднага го заговорих.
- Койчо, ти не си ли на работа?
- Не, заради пандемията ни спряха от работа. Добре, че жената работи! - малко смутено отговори той и продължи - Аз, затова хвърлям боклука, а и домакинствам. Тръгвам, че трябва да готвя.
Разбрах, че момента е удобен. Мога да отида у тях, уж да му помогна при готвенето. В нас нямаше как? Моят съпруг също не работеше. Лежеше на дивана и по цял ден гледаше телевизия. Затова веднага казах.
- Не се притеснявай Койчо, не се притеснявай. Аз мога да ти помогна! Нали знаеш, комшийка в нужда се познава? Набързо ще свършим.
Койчо ме погледна още по-смутено. Помълча секунда, две, но явно не обичаше да готви и измънка.
- Ами, добре!
Тръгнахме. Качихме се в асансьора. Той беше от старите, ония тесните и не ми беше изобщо трудно да се притисна в него, уж небрежно. Той се опита да се отдръпне, но къде ти? До 8-мия етаж имаше още време. Притиснах се още по-силно към него. И този път усетих бързината на самолета му, нищо че пътувахме в асансьор. Влязохме в апартамента. Той захвърли кофата още в коридора, счупи огледалото. А, аз метнах чантата си някъде в хола. Голямата ваза с цветя се счупи и вода се разля навсякъде. Дори тя не можа да угаси пожара в нас. Койчо дръпна завесите на прозорците. Тъмнината ни даде още по голяма нагласа и самочувствие. Влязохме в спалнята и изневярата се осъществи. Мечтата ми беше постигната! Но сега трябваше да се прибирам. И то незабелязана и не докосната. Все едно току-що съм слязла от автобуса. Бях убедена, че гримът при такова търкаляне се беше поизтрил, за това реших да го пооправя. Намерих си чантата и извадих несесера с нещата за гримиране. Огледалце имах, но как да го ползвам? Завесите навсякъде бяха пуснати и тъмнината владееше пространството. А трябваше да оправя лицето си. Извадих моливите си за устни и вежди и започнах да ги нанасям на определените места. Бързах много. Нали бях закъсняла и моят мъж сигурно щеше да е много намръщен. Влязох в дома си. Съпругът ми, както обикновено лежеше на дивана и гледаше телевизия. Казах "добър вечер" и тръгнах към него. Той не отреагира. Сигурно ми е сърдит и много ядосан, си помислих и повторих думите "добър вечер". Чак сега той ме погледна и вместо да ми се скара или упрекне за закъснението ми, той започна да се смее с глас. Реших, че гледа комедия по телевизията, но не. Даваха серия от сърцераздирателен турски филм. Попитах го какво става, а то от смях не можеше да ми отговори. Чак след 10 минути, леко се успокои и ме попита.
- Жена днес да не 31 октомври?
- Не, защо? - попитах аз.
- Ами маскирала си се, като за Хелоуин! Погледни се в огледалото.!
Направих го. Погледнах се и започнах и аз да се смея. В тъмното бях разменила моливите за гримиране. Веждите ми бяха червени, а устните ми черни! На следващият ден имах среща с приятелките си. Когато започнаха хвалбите за любовниците си, този път и аз се обадих.
- А пък моят е толкова добър, че дори и мъжът ми се зарадва на доволният ми вид, когато се прибрах! Цяла вечер се смя с пълен глас!

ама, че история! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Mar 23, 2007 Мнения: 29

Завиждам ти за съседа. Моят е главен готвач в скъп хотел и...ми отказа помощта, въпреки, че бях безупречно гримирана Smile

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Смях се от сърце!
Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите