Зад завоя

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Като свиеш наляво покрай оня голям зеленикав камък, пред очите ти се изтъпанва първата къща на село Раникуче. Ограда няма, а зад къпиновите храсти стърчат порутени стени - без покрив, а на едната е облегната каса от врата, ама без врата.
Пред къщата, с едно колело в дълбокия коловоз, оста на другото подпряна на голям валчест камък, черна катафалка е препречила пътя. Някога е била теглена от кон, но сега тегличите, без хамут и поводи, лежат в калта. Самият кон, с цвят на кал и отчетливо видни ребра, стои в катафалката, увесил глава и едва помръдва уши от време на време. От едната страна на катафалката има побит в земята кол, а на шперплата който виси на пръта, е написано "МЕРСА". От другата страна има подобен надпис: "Мерсим ти!". На капрата е седнал бай Койчо и кротко си пуши цигарата, а в ръка държи неголяма табела, на която с много мерак е изписано: "Ай ся, еба го де".
Обикновено никой не минава по пътя, но ако все пак някой се подлъже и вземе, че пита бай Койчо накъде е тръгнал с тоя кон, потопорчен в счупената катафалка, ще чуе:
- А, тръгнАл съм...да му...стигнАли сме вече, отдавна! - И тъй дърпа от цигарата, че чак свисти. – Седим тука-на, с тая кранта и вардим селото…то не че е останал някой, ама на, вардим…
А после лека-полека притъмнява, сенките се просват чак до другия край на света и се чува само лекото шумолене на разни животинки, приготвящи се – кой за сън, кой за лов. Бавно се протяга черната лапа на нощта, покрива мъртвото село и леко го стиска в шепата си. Малко по-късно пламва кибритена клечка и мъничката й светлинка едва-едва осветява дръгливия кон в катафалката – той сякаш се удвоява и едната половина леко се издига нагоре и постепенно изчезва.
- Отлетя ти душицата, а…А аз бе, мен на кого ме оставящ? – Гласът на бай Кочо е тих и спокоен, само цигарата яростно присветва в шепата му.
И ето, неговата фигура също се удвоява и тая част, дето е душата му, се издига към вършините на дърветата и се стопява в мрака.
Няма шум, няма светлинка, няма нищо.

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Много силно! Който и да си - добър си!

Гост

Споделям мнението на mamontovo_dyrvo.

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

"Няма шум, няма светлинка, няма нищо."
"Стисна' ме за гърлото. Тиха, мъдра човещинка...
Успех!

всъщност трябваше да е петица - мисля, че гласувах от заплес единицата Sad

, комай и на предишните две произведения , които реших, че може да гласувам с 5.

защото не гледам и не броя. Извинявам се за грешката - да се брои за девета петица Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2017 Мнения: 38

Много въздействащо,хваща те веднага.

Браво! Успех!!!

Много образно...Като картина на Златю Бояджиев е... Наистина силен разказ! Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите