Папагалско царство

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Имало едно време едно малко момиченце – Поли. То живеело с мама и тати в голяма къща досами гората, но си нямало приятелчета за игра и много тъгувало. Един ден таткото на Поли се прибрал вкъщи с разкошно жълто папагалче. Жълто, ама със синичко и зелено по гърдите и с шарени перца по тялото. Толкова се зарадвала Поли – нарекла го Попи, но на галено му казвала Попеску.
Попи станал най-добрия приятел на момиченцето – сутрин, щом съмнело, Попи подхващал едно радостно чуруликане и каканижене, като смешно си клател главицата за потвърждение. Поли пък му е пеела песнички и го учела да прелита през обръч. И щом Поли влезела в стаята, Попи, който обичал да спи на корниза на прозореца, веднага долитал и й кацал на рамото. Двамата си говорели и се смеели, Попи много обичал да кълве от чинията на Поли, а тя много упорито се опитвала да го научи на добри обноски – да си яде просо от неговата чинийка и да не се къпе в чашата й с вода.
Всяка вечер пък майката на Поли й четяла приказаки за лека нощ, но когато приказките свършили, майка й започнала да ги измисля – разказвала й за едно папагалско царство, в което Попи бил царският син и си имал за жена една синя папагалка. Неговото царство водело война с едни черни гарги, но Поли се намесила и помогнала папагалското царство да победи.
- Така ли, и какво съм направила аз ? - питала щастливо Поли преди заспиване.
- А какво е казал Попи, че съм им помогнала? – пак питала усмихнато.
Но една нощ , както сънувала битката за папагалското царство, Поли дочула глас – огледала се и видяла Попи на таблата на леглото си:
- Поли, моля те, пусни ме на свобода, трябва да видя моята любима! – й казало папагалчето. Ако мога – ще се върна, но трябва да помогна на моето царство!
- Разбира се! – Поли веднага се изхлузила от леглото, Попи кацнал на рамото й, а после двамата излезли на терасата.
- Ще ми липсваш много! - му казала Поли, а Попи нежно допрял човка да нея и отлетял.
На сутринта майката на Поли попитала къде е Попеску , а Поли й обяснила, че го е пуснала на свобода, защото той трябва да защити папагалското царство.
- Ох, миличко, та това беше само приказка, а и свободата може да бъде убийствена! –казала майка й и май избърсала прашинка от окото си.
Последвали много тягостни дни – Попеску липсвал на всички. Но една сутрин, когато Поли излязла на терасата – и какво да види – на простора за пране били кацнали две папагалчета – Попи и една нежно-синя папагалка...
- Мамоооо, ела бързо, виж кой си е дошъл – приказките са наистина! – развикала се Поли, като едва си поемала дъх от щастие!
Майка й дошла на терасата и направо не вярвала на очите си.
А Поли бързо заговорила :
- Ех, браво, че се върна, Попеску – много ми липсваше! Добре дошла и на твоята любима! Разказвай как върви войната и аз как ви помогнах. Абе разказвай всички приключения!
В това време Попи започнал да чурулика и Поли можела да се закълне, че той е намигнал –значи ще разказва по-късно...

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Много жизнерадостно и нежно!

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Шарено и хубаво!

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2017 Мнения: 38

Децата ни учат как да се забавляваме....

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Приказно! Успех!

Хубаво усещане оставя този полет в приказния свят. Поздравления! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите