Летящият оркестър

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Оркестърът излетя високо веднага след като във Виена журито на биеналето за графика „ Състояние на полет“, присъди Голямата награда на Емил Змийчаров и неговия „ Летящ оркестър“.
Оркестърът му беше приятел. От онова наръбено от студ коледно утро в китния парк до градчето. Снегът скърцащо регистрираше ниските температури когато приказна музика промени траекторията им на движение. Иззад попските ръкави на вековна елха видяха бяла като северно сияние сцена с малък духов оркестър. Диригентът, същински Снежко, синхронизираше всичко. Върху девствения бял фон, се въргаляше комерсиално черно бомбе, празно като липса на публика. Емо снимаше под съпровода на „Ода за радостта“ „На хубавия син Дунав“, „Съмъртайм“… Отблясъци от тубата, весел смях, плоски шишета за загрявка, пръсти, обдухвани в почивките. И „Радецки марш“ за финал. С гърмеж.
Влюбеното дуо, Емо и Сияна, аплодираха бясно. Бомбето се вписа в обстановката. След концерта, около кофата за боклук, запалените скици на Емо стоплиха вледенените пръсти. Завъртяха се шишета. Много шишета. Маестро Панков, старшина от духовата музика на Шуменското артилерийско училище представи другите. При темата „джаз“, „Чатануга чучу“ на Глен Милър се превърна в химн на приятелството. Получи се нещо като приказка.
Така започна всичко. С Маестрото се чуваха често, за всеки концерт ВИП гостите винаги бяха в ложата си.влюбените пристигаха за Коледния концерт и заемаха места във ВИП ложата.
Тази година ги нямаше, дори не се обадиха. Маестрото звънна на невъзпитания пишлягар, честити му празника и го попита защо.
„Били се скарали, от половин година не се виждали вече“.
Един оркестър с лъскавите си духалки долетя и изтласка на сцената млад момък с огромно букетно съоръжение от рози . Маестро Панков кресна „На колене“! Видимо доволен от видяното вдигна палката.
В тъмната нощ гръмна „Чатануга чучу“, мощно и някак любовно.
В кръга на уличния прожектор, подпрян на едно коляно, зарязаният влюбеняк Ромео беше вперил взор в балкона на Жулиета. Съседските лампи замигаха недоволно. Жулиета, с разпуснати като ручейче коси се показа удивено от балкончето. Без копринена стълба…
Маестрото подритна клечащия и с рязко движение на палката въдвори гробна тишина.
- Ще се омъжиш ли за мен?
Мълчаливо удивление. Последва повторение на фразата и…
- Да, да, да!
Бурни аплаузи от балконските ложи.
Оркестърът долетя и за сватбата. Маестрото кумува с достойнството на кадрови военен. Чатануга чучу“ звуча двайсет и три пъти по време на тържеството.
После оркестърът се разлетя. Последен напусна кораба Маестрото. Два пъти „Чатануга чучу“ в тъжната тишина. На запис.
Когато се прибраха, Емо изрови снимките. Зарисува като бесен. Музиката се стелеше в космическа хармония. Резултатът го знаете.
Истинските хора са винаги в полет.