Кратки нощи

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Във сезона на кратките нощи
за кога, за какво да заспя?
Зад клепачите реже все още
нажежена до бяло тъга.
Пеят птиците, а се смрачава.
И не искат, и не могат да спрат,
та за тях това е сезонът,
в който своя живот ще вградят -
ще завият гнезда, ще обичат,
ще се грижат, няма да спят...
Но ще глъчне и литне наесен
младо ятото, с крепки крила.
А на птиците с нощните песни
ще изтича часовникът пясъчен,
златни, ситни прашинчици лято
ще издухва безмилостно вятърът...

Ах, на птиците с краткото лято
бих разказала как е при нас,
при човеците с дълги сезони -
колко кратко умеем на глас
да сме истински, да „докосваме“,
да обичаме, без да болим,
колко кратко същността си открехваме,
колко дълго черупки градим...

Но на птиците туй не е нужно,
нямат време да узнават за нас,
да ни учат как да живеем,
те са тук за да пеят; не спят.
И в сезона на кратките нощи
аз ги слушам как вплитат в захлас
в тази песни мечтите си птичи,
аз ги слушам и изтича без глас
закъснялата, морско солена,
непонятна, но близка тъга -
за летеж щом не съм аз родена,
за какво все сънувам крила...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите