САМОУНИ(ЩО)ЖЕНИЕТО НА ИНЖЕНЕРА-ДОКТОРАНТ

Бяс!
Ярост!
Отхвърляне!
Нахвърляне!
5-минутка на омразата!
Но не по Оруел, о, не!
5-та степен
по 4-степенната скàла
на търпението ми,
което е като скалà,
прорязана от нишка,
пълна със замръзваща вода
и… тря-а-а-ас!
Дали тук някой ще се стресне,
ако се разпръсне на парчета
моята глава?
А ако се разбуйствам,
ако разхвърлям напосоки
изписаните си листа,
замеря сис-админа с мишката
и клавиатурата строша?
И като слънчеви зайчета
да разхвърлям дискове
и сред изтръгнати кабели
да ритам монитори,
и да събарям нещастните
невинни машини,
само защото съм
като настъпена мина?
А ако рязко се обърна
и просто взема да си тръгна,
от залата, от сградата,
от всичките досадници,
от смешните им тайнички,
от техните превземки,
от никаквата работа,
свършена от всеки…
Но няма смисъл от планиране,
отивам си при бирата,
която чака сред компания
от смях и излияния,
от музика, мечтания,
въпроси и терзания,
догадки и незнания…
И ще дочакам времето
да се оттече докрай,
да докара вечер тук
и да сложи в залез край,
на всички ялови емоции,
които изхабих
в едно компютърно комоцио,
без даже да се пръкне стих.
(21 МАРТ 2006)

ХуЛитер Записан(а): Apr 17, 2007 Мнения: 28

След две-три мои прочитания смятам, че се е пръкнал стих. Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите