Очи към себе си

Очи към себе си навеждам.
Но губя вяра и надежда,
че мършавото огледало
ще помести мойто тяло.

Там оглежда се стремглаво,
ту от дясно - ту от ляво,
мнително като кокона
собствената ми персона.

Трябва да спортувам значи...
Сигурно съм се затлачил
с консерванти и нитрати,
и с химични препарати.

Първо ще потичам в парка.
После - време за цигарка.
Почна ли да давам фира
ще наваксам с халба бира...

И така от ден до пладне
ще тренирам своя задник,
следвайки го неотлъчно
в първата квартална кръчма.

В алкохолни откровения -
сред душевни изпарения
ще захъркам по пиянски
като клет юнак балкански.

Сред неволи и заблуди
няма кой да ме събуди,
та да викна:-Браво!Нейсе!
Станали сме европейци!..

В себе си-какво да видя:
стар,дебел,болнав,обиден...
Даже песът на съседа
не желае да ме гледа.

Даже кучето разбира,
че съм ендодепресиран.
Иде ми от яд накрая
сам да се самозалая.