ветеран от психотронната война

ХуЛитер Записан(а): Feb 11, 2012 Мнения: 1

Какво представлява психотронната война. Тя е най-опасната от всички войни, защото почти във всички случаи е за цял живот. Оръжието на психотронната война е необикновено и няма нищо общо с познатите оръжия на хората. То е невидимо за човешкото око, както и враговете, които го използват и стрелят с него. Врагът чрез това невидимо оръжие бомбардира мозъка ти с определени мисли, които за всеки човек са различни.
Първият етап на психоттронната война е - еуфория. Това е магично състояние, в което ми се иска да остана цял живот. Толкова е прекрасно, докато съм в него. Тогава се сливам с Бог и цялото Му творение и ме обзема Всемирната Любов към всичко и към всички. В този етап на войната си мисля, че ако имах много пари, бих могла да извърша чудеса. Но един човек, когото срещнах случайно ми каза, че не е неоходимо да имаш пари, за да правиш чудеса!
Това е само началото на войната. Тогава се намесват спец части с интересни униформи, които са бели на цвят. Те ме намират, докато аз се рея някъде между небето и земята. Затварят ме в специална болница, за да ме приземят и излекуват раните ми с различни на цвят бонбонки. Започва военноно полжение, което за някои хора е за известно време, за други като мен е за цял живот.
Следствието от тези бонбонки води до втория етап на психотронната война, който е – депресия. Депресията е най-тежият етап на войната, защото тогава не намирам смисъл в нищо и никого. Но трябва да се премине през него, за да помогнат разноцветните бонбонки и да облекчат страданието ми.
Но понякога ми се иска да направя бягство от реалността и тогава идва третият етап на психотронната война - алкохола. Допива ми се ужасно много. А военното положение, което са обявили спец частите, изключва алкохола от ежедневното ми меню. Някои ветерани от психотронната война го спазват, други - като мен - се борят със зъби и нокти, както казваше един приятел „като прасе с тиква“! И това води до последния етап. Дояжда ми се - шкембе чорба.
Минава време и невидимият враг започва да атакува с психотронното си оръжие и кръговрата се завърта отново. А моята рецепта за оцеляване, като двайсетгодишен ветеран от психотронната война, е крепка вяра в Бог, неугасваща надежда, и безгранична любов.
Тогава войната не е толкова страшна!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите