АЗ ПУЕТКАТА

ХуЛитер Записан(а): Dec 17, 2014 Мнения: 7

Жега е.
Озверело слънцето пече,
секаш сме му криви.
Пот от всекъде тече,
станахме варени сливи.
Аз нали съм си пуетка
от това хич не ми е еня
и за моя лична сметка
горещи ядове не пеня.
Опнах се на хладна сянка
под яловата дива джанка
и от Муза еротично опуена
взех да пиша аз пуема.
От зор зафърлих долни гащи
душата ми на свобода да диша,
а в упор един младок ме сгащи
баш когато апогея пиша.
Очи облещил в слънчогледа
и не мърда му младока,
секаш стана му повреда
или угаснал му е тока.
Веднага писането секна.
Музата офейка моментално
а аз като фурия първосигнално
яко скочих връз младока.
Уста в уста и...още нещо -
първа помощ аз му давам.
Стана още... по-горещо
и младока го спасявам.
На душата ми олекна
за пуемата забравих.
Младокът кат памук омекна
и тъй слънчасал го оставих.

И сега, ако не лепнеш някой вирус, ще почерпиш...знае какво обичат докторите... Embarassed

И мноу ми ареса, пуетесо, когато лирическата смъква гащите, за да диша душата и ахахахахххааааааааа
И успех!!

Добре че след като си се съвзела, пак си се върнала към поемата.
Само това за яловата джанка не звучи правдоподобно - защото знае се, че джанка и циганка ялови няма!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите