Три времена и едно лирическо отклоненние, но не по Вивалди

Е, аз може и да съм невъзможен до червените мелници на Мулен Руж и по лъскавия кетон на нощен Пигал, не никога не съм бил В Париж, но ми допада това да съм бил - дежа вю, екзактли.

Наистина, намерих мислите си много рано, бяха осветени и рошави в гънките на старото ми сако, закачено кой знае откога на балкона да се проветрява и след това добре забравено, естествено, изпрано, след "точно в десетката" попадение на птичешко „цвък” на варненски гларус терорист.

Сегашно непоносимо:

...отсъствието й сега не го тормози, в леглото, разбира се е неговата любима Мозила Нет , тя запълва раненото му самочувствие, един лаптоп с който да спи да го гали да го роши заспивайки...и строшеното му Его се разпиля на седем парчета от огледалото, вещаещо и толкова години нещастие, според врачката от махалата...хм, ще трябва да си носи лъскав кестен в джоба на панталона срещу уроки...и какъв късмет наистина, есента взе че дойде ненавреме!
---
Минало неутешимо:

...позлатените кубета на Храм "Александър Невски" все още дишаха бурно почти като несъстоялите се гърдички на юнгферка, разбирай тийнейджърка с похотлив поглед, пъпки по лицето и недорасъл унес в очите, така се изразява една позната, руса такава...а, стига де, познавам и умни такива...
---
леко лирично отклонение, простете
...напоследък са агресивни, тия млади момичета, от храната ли, от хормоните ли, и един доктор не знае.
---
Бъдеще непредвидимо...

...тя, тийнейджърката, не знае още какво я чака, естествено и весело и забавно си играе с тялото ... и само след пет-шест пъти по 356 обиколки на Земята, която казва Милчо Ки, била обла като шотландска гайда... и кръгла като лицето на Татяна от "Евгений Онегин", добавям аз...та тя, да да, тя ще е вече "вещицата" от кухнята, и от килера до пералнята ще притичква до телефона да чуе мама, "ммм, той е непоносим, ма Мам..." и с 2-3 щипки в устата, с ролки на главата и бримкосани до фустанела чорапи, ще гледа „ненагледното” си бебчо, прескачайки всеки път краката на крайно мързеливия „принц” от приказките, дошъл й като „сляпа” неделя, дори и без кон, но пикаещ по 5-6 бири на ден, вечно недоволен, вечно махмурлия и самия той не знаещ от какво все му се пикае.
...а отрочето пищи на провала и хич не го интересува как се е появило на този свят... то е, тук и сега, и иска иска иска...е, сега само кърма и пюрета, по нататък лаптоп и колело, после едно ферари, червено...за теб и за мен... и абитуриентската...и най-накрая "живота с грубите лапи челични".

Епилог:

А тя, Земята, милата, продължава да се върти, напук на всички онези, които искат да я спрат, защото ще трябва да слизат от сцената.

Върти се, върти се, Док, и ние с нея! Smile

Здравей, мила Ирен! ()

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите