Не съм пияч. И по кръчми не обичам да ходя. Само понякога сядам на чаша вино да послушам мъжките сплетни и солените разговорки за казарма и женски завоевания. Не обичам политиката, затова тая тема я пропускам да се хлъзне покрай ушите ми като молба за заем.
Винцето на бай Харалампи е възкиселичко, с повече чешмяна вода, отколкото гроздов сок, но поне ми дава чувство за равноправие на олющената маса.
И тая вечер, като приспах кокошките и прасето, се запътих към бай-харалампиевото кръчме на раздумка. Една дузина развеселени момчорля вече бяха наобиколили Томето Мечкаря, почесваха нестриганите си рунтясали глави и слушаха за пореден път историята за огромната мечка, загинала от ръцете на двуметровия глуповат исполин. Гъргареха се безобидно с него и го подпитваха за това-онова. А Томето, заекващ, разгърден и зачервен, размахваше юмруци срещу неверниците и се пинкавеше да докаже как мечката го погледнала с молещи милост очи и как на него му се скъсало сърцето от жалост, ама не, трябвало да премерят силите си в неравна борба.
Доближавам тезгяха с уверена стъпка и с целия си авторитет на клиент се вторачвам в кръчмарина:
- Налей ми от винцока, дето ти пиеш, байчо!
- Веднага тичам, тичаааам! – откликва байчото с мазна усмивчица на кьосестото
си запотено лице и очите му светнаха хитровато.
След секунда, дълга почти 10 минути, ръката ми нежно гушна бледо червенеещата се чашка, на която личаха пръстовите отпечатъци на предишните виноугодници. Отпих дегустаторска глътка и в устата ми се смесиха тръпчивостта на трънка и соковете на поне десетина лимона вместо очакваната гроздова сладост. Брррррр!
- Много кисело бе, Харалампи! Това вино да не е на възрастта на пра-баба ми?!
- Добър си е винцокът! – отсече кръчмарят. – Последна реколта! От сърце съм ти го налял. Жàжми, па го изпий!
Поогледах се наоколо – всички пият от същото, мляскат после с удоволствие и бърборят. Замижах нещастно и обречено гаврътнах поръчаното питие. Сам си бях поискал горчилката, сам трябваше да си я изпия – зян да не отива. Бях загубил вече желание да красноречвам тая вечер. Може би утре бай Харалампи ще отвори ново буре, та тогава...
- Плаща, моля! – извиках с одрезгавял глас. Бръкнах в джоба на якето и вместо
стотинки, напипах нещо друго. Стиснах шепа от нещото и го изсипах в ръката на бай Харалампи.
- Ама това са копчета, аркадаш! – окръгли той очища и ме изгледа ядовито.
- Е, иии?! Добри са! Жàжми, па ги вземи! От сърце ти ги давам! – отсякох аз.
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
14 Фев 2020 21:36:47 »
Бравоооо! Накефих се!
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
15 Фев 2020 17:55:41 »
rajsun ХуЛитер
Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 1015
Въведено на:
15 Фев 2020 17:58:24 »
IGeorgieva ХуЛитер
Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 230
Място: София
Въведено на:
15 Фев 2020 23:01:26 »
От сърце! ))
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
16 Фев 2020 01:06:51 »
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Razoritel ХуЛитер
Записан(а): Oct 16, 2006
Мнения: 27
Място: C4H10
Въведено на:
02 Мар 2020 21:33:21 »
А като е кисело, става ли за ваксина против новия грип? За една приятелка питам.
_________________ Човек и добре да работи - накрая се пенсионира,
... и разбира колко много време в работа е пропилял.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума