Не се плашим толкоз лесно

В едно учреждение тука, дет’ ходя чат-пат, има една пословично мързелива лелка. Винаги пуфти с досада, върти очи в стил „Ох, само аз се скапвам от работа в тая загубена институция!“ и все се опитва да изкръшка некакси, ако мине. Обикновено гледа страховито и намръщено, със стиснати устни и сбърчени вежди, та да си изкараш акълищата, още като я видиш, и да се наредиш на съседното гише. Самата тя е доста страховита сама по себе си и без да полага особени усилия. Прилича на крокодил с киселини и подагра, на който са измъкнали бебе-антилопа директно от устата. Некои кротички граждани, които не я знаят, щастливо се подреждат на нейната опашка - шест пъти по-малка от тази на останалите гишета, и потриват доволно ръце, че ще свършат първи. Дойде ли техният ред, тя поема дълбоко въздух, гръдният ѝ кош се издува, веждите ѝ настръхват, от очите ѝ изхвърчат мълнии и между зъбите ѝ излиза със свистене:
- Кажжжжете!
Таванът се напуква, земята се разтреперва, а бедните хора се спишват кат‘ един спукан презерватив. Прехапват уплашено устни, засукват се налево-надесно и сподавено измърморват:
- Аз тука да платя едно нещо...
- Какво?? - виква гръмовержецът. - Нищо не чух!
Железният ѝ глас прогърмява в утихналата зала. Всички на опашката са наострили слух, чакат боя и тихо премятат залози на коя секунда ще умре клетникът. Човечецът се сконфузва още повече.
- Да платя тука нещо... - повтаря, хриптейки, смалил се до божа кравичка.
- Ма ’сички са за плащане, бе, гражданино! - виква след гражданина, който вече е побягнал панически навън. И ако му се наложи да дойде пак, никога повече не се нарежда при нея. Редовният ѝ номер обаче е да препраща несретните хора по другите гишета, та да се отърве от работа.
- Минете там на трето гише, че тука довършвам нещо! - извиква се властно и всички се юрват към трето гише. Вързах ѝ се веднъж, а там вече имаше опашка от двайсетина изритани. Вече редовно си се редя само при нея. Нарочно, щото знам, че я мързи. Вися си там и никакви крокодилски физиономии и сключени вежди не могат ме уплашат!
Пред мен има само един човек и тя, понеже вече ме познава, ме поглежда и казва с насилена усмивка:
- Че, иди там на трето гише да не чакаш тука, де!
Аз събирам сили, измъквам изпод ризата си знамето на будната гражданска съвест, права и свободи и го развявам над главата ѝ под бурните овации на купчина онеправдани граждани. После се усмихвам приветливо и отговарям с най-милия, най-благия и мазен глас на света, докато мед капе от устата ми и маргаритки се стелят по гишето ѝ:
- Аз при теб си предпочитам, че работиш най-бързо от всички.

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Таз кака, май по съвместителство, работи и в едно наше учреждение! Или вечче ги правят серийно?
Very Happy

Има ги такива хора.
- Моята жена е толкова гореща, че от устните й си паля цигарата!
- А моята като погледне прясното мляко, и го вкисва!

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Тарикатката си иска тарикатски разказ! И си го е получила! Браво, Зеленике!

ХуЛитер Записан(а): May 27, 2008 Мнения: 130

и аз съм за диалога! Laughing

Гишето - ешафодът на правото до платиш! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

И умно, и смело момиче. Успех!

Тука е навред ...а подходът правилен, разказът - бижу ! Very Happy

4udesno

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите