Изгубената муза

ХуЛитер Записан(а): May 09, 2006 Мнения: 22

Изгубих си музата. Ей тъй, вчера, както си седях на диванчето, най-неочаквано открих, че я няма. Че като скочих. Че като се втурнах в едно търсене. Къде ли не гледах- и в гардероба, и под леглата, даже и в шкафа с чиниите, а после и в онзи другия-с юфката и червения пипер. Не и не. Никъде я няма.
Хукнах да обикалям всички приятели и познати. Звъня от врата на врата и питам:
- Да съм си забравила музата у вас?
А те ме гледат и примигват нерешително:
-Е па, не. Нема я у нас.
Една даже ми вика:
- Не съм виждала таково нещо у дома. Това да не е някаква нова марка фон дьо тен?
А приятелката й мушва глава през вратата:
-Не бе муци, тва ще да е последната модификация на силикона. Сool, а?!
Тия двете, идея си нямам, от къде са ми в листата с познатите.
Потеглям, свила ушите и пътьом разпитвам минувачите, не са ли ми виждали случайно музата някъде. Повечето вдигат рамене, но има и по-вежливи, които все пак се интересуват, как изглежда.
Затруднена, да дам визуално изображение, съчинявам, че е разрошена една такава, облечена в жълта рокля, а очите й са зелени, като пролетна трева след дъжд. Хорицата , не толкова вежливо вече, оглеждат небрежната ми прическа тип „разплетен дамаджан“, после яркожълтия ми любим пуловер и цъкайки състрадателно, бързат да се отдалечат от поредната откачалка, която явно търси себе си.
Шляя се умърлушено по тротоара и си подритвам една консервна кутия. Отеква дрънченето в ушите на околните, ама аз хич и не забелязвам свирепите погледи, с които ме даряват по-нервните. Зер, беля работа е това, да си изгубиш музата. Сега откъде ще си взема друга?! Пък и тя ще е някоя чужда, непозната, а аз така съм си свикнала с моята. Вярно, своенравна е, все я чакам да чуе дума или израз, та да й текне мисълта, ама пък после, не мога да смогна да й записвам.
И си подритвам кутията още по-настървено. При последния, доста силен шут, тя отхвръква стремглаво на няколко метра встрани и трясва една дремеща, парцалива купчина. Оказа се човек. От ония, дето всичкото притежавано им е на гърба.
Премигна сънен и се вторачи войнствено в мен:
- Къв ти е проблема бе, малката?!
- Ами, изгубих си музата - изстрелях механично, преди да започна културно да се извинявам за неволната атака.
- Такова нещо не се губи-отговори философски клошарът. Губи се работа, къща, кола, жена, деца...взе да изброява той на пръсти, нещата, които явно вече нямаше. Като му свършиха пръстите на ръцете, млъкна. Очите му бяха безизразни.
- Сега, малката, бягай да се наспиш и не се тревожи. Музата си е при теб, може би само малко си почива - потупа ме бащински по рамото и се усмихна. После придърпа бутилката и гушна петнистия помияр, който кротко лежеше в краката му.
Прибрах се у дома. Лампите светят и създават уют. Имам семейство, всички сме здрави. Имам храна и меко легло. Имам всичко. Имала съм през цялото време. И е било под носа ми, а аз не съм го забелязвала. Когато заспах, сънувах него - бездомния, с уморените очи. Усмихваше се и ми казваше:
- Аз вярвам в теб. А ти в какво вярваш?!

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Много готино! Козлите му разбират!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Когато друг път ти изчезне музата, малката, потърси я и в огледалото.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Музата от разказа поглежда -
има и усмивка, и надежда!

Успех!

За да се загуби нещо, значи вече е намерено. Smile

Някои, като мен например, все още я търсят тая пуста муза...
Успех! Smile

сама се връща, не бой се Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите