Михал Михалев

Казвам се Михал Михалев, дребен чиновник, дребен на ръст, плешив, с малки тънки мустачки, семеен от 20 години. Такъв съм се родил, седмаче, дребно, ама съм се поразвил с времето. А и как да съм едър, като и дядо ми, и баща ми са били ситни на ръст. Това обстоятелство обаче е спасило дядо ми през войните, защото е успявал и в лисичи дупки да се навре при опасност. Баща ми и той с такъв ген /160 см./, станал навремето цял полковник в кавалерията, та да командва и да гледа от високо. Адютантът му поставял столче, преди да се качи на коня, ама след това бил фурия – направо български Чапай. На коня, под него, отстрани, а бе висша езда. Бил научил коня си да ляга като камила, за да слиза безпроблемно. Много истории има за разказване, ама друг път ще ги споделя.
Жена ми, 45-годишна рускиня, Наташа Михалева, по баща – Безсмертная. Докарах я преди години от бившия Съветския съюз /АССР – Коми/, тогава младичка, крехка като брезичка, със сини като чисто небе очи и руси коси. Предварително ме предупредиха, че рускинките са каматни от 15 до 25 години, след това се разплуват, ама кой да ти внимава тогава. Деветнайсетгодишно парче, невъзможно е да го пропуснеш. И я забих! След това многократно!!! Ама аверите се оказаха прави, от всичката тая прелест сега са останали само очите, но и те не са вече същите…Г-жа Михалева, на всичкото отгоре, беше и безработна от N-брой години. Седи си вкъщи, пие водка, пуфка папироси и дебелее. Страшен задник завъртя, свят да ти се завие, а нейните балкони, на които толкова се възхищавах преди години, сега висят до пъпа. Боже, опази!
Този ден се реших, изкачих бавно трите етажа на сградата, погледнах дългия неугледен коридор и плахо запристъпях по него, поглеждайки вратите вдясно и табелките . Най-после се спрях пред една от тях и прочетох:” Адвокат – Надежда Елпидова – бракоразводни дела” Почуках на вратата внимателно, почаках да ми отвърнат, деликатно отворих, поздравих почтително и се загледах в жената, седяща зад бюро, на което имаше монитор и дузина папки, химикали, два мобилни апарата чинно стояха отгоре, а отстрани имаше стационарен телефон, старинна изработка.
Адвокат Елпидова ме покани да седна, тя беше жена на зряла възраст, тъмноока, с кестенява коса, хубаво лице, но уморено, което си личеше от големите кръгове под очите.
Тъкмо щях да се представя и единият телефон иззвъня, адвокат Елпидова се извини и аз трябваше да изслушам онова, което тя говореше и обясняваше на клиент, че няма начин да не спечелят делото, защото аргументите са железни: мързелива била жената, не работела, не се грижела за къщата, пушела и пиела, пък и била хваната веднъж на местопрестъплението/близнала чужд медец/, налице били и свидетели. Всичко е тип-топ. Разводът бил сигурен – да му мисли отсрещната страна…
Разговорът приключи, от чутото аз се обнадеждих, че съм попаднал на точния човек, че и моят проблем ще бъде разрешен и ще се освободя от оковите на брака – тези тежки пранги на нозете ми, които не ми позволяваха да полетя.
“Кажете сега, г-н…”обърна се към мене адвокат Елпидова. “Казвам се Михал Михалев и идвам при вас да заведа дело за развод, а причините са много, аз ще изброя най-важните: жена ми, Наташа Михалева, по баща Безсмертная, рускиня, не изпълнява своите задължения, като ми нанася физически, морални и материални вреди – не ходи на работа, а и не е активно търсеща, не се грижи за малкия ни панелен апартамент, не готви, не чисти, пуска само пералнята, ходи с приятелки на кафе, пуши вкъщи, което е в разрез с европейските директиви и нашите закони да не се вреди на другия до теб, злоупотребява с алкохол, няколко пъти ми посегна, за което имам и медицинско свидетелство и…”
Вторият телефон иззвъня и прекъсна пледоарията ми, адвокат Елпидова отново се извини и проведе 10-минутен разговор по служебни дела. “Продължете, моля!”- подкани ме отново след края на разговора. Продължих: “ Отношенията ни с годините охладняха, занемари външния си вид и дори си пусна брада и мустаци, не се епилира, отвратително е това, госпожо адвокат, липсва ми емоционалният контакт, нямаме сексуални взаимоотноиения, въпреки че спим заедно, но от това пък вредата е пак за мен, защото хърка безобразно и аз не мога да се наспя, а съм трудов човек и съм част от икономическата брънка на обществото. Участвам активно в строителството на съвременна България и не ми е безразлична родината. Най-последното, което искам да ви споделя, че преди месец мои колеги са я видели да….”
…………………………………………………………………………………
Силен непрекъснат звън огласи стаята, примесен с неразбираеми звуци, идващи някъде от едната ми страна. Уж звънеше стационарният телефон, но звукът му ми беше познат, до болка познат…Съзнанието ми долови звуци като от давещи се кучета вляво от мен, отворих залепналите си клепачи и осъзнах, че е тъмно, че звъни будилникът, а грухтенето отляво беше на половинката ми…
Трябваше да ставам, беше понеделник – началото на новата работна седмица!
Confused

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите