Мъките на художника

Подариха ми боички – не какви да е, а акрилни, каквото и да значи това. А също статив, платно и палитра. Е, аз като дете съм рисувала с водни боички разни къщички с две прозорчета и пушещо коминче, оцветявала съм с пастели опашката на петела от едно блокче и съм правила мустаци на портретите от учебниците. Хм, даже това последното не, че бях много съвестно дете. Но това с палитрата и акрилните бои ме хвърли в размисъл – дали близките ми не са видяли в мен някакъв нереализиран Ван Гог, Ван Дайк или някаква Фрида Кало.

В интерес на истината, аз имам още един малък художнически опит – нарисувах портрет на щерката върху платно, като гледах от снимка. Тя хич не го одобри, но моят комшия –художник, каза, че съм рисувала в наивистичен стил. Много се възгордях, че въобще рисувам в някакъв стил, но този портрет е най-отгоре на библиотеката, зад някакви саксии. Така че, за моя талант може да съдите, ако се качите на столче и разместите мушкатата.

Ето защо реших, че най-бързото решение ще дойде от Фейсбук – постнах статива с платното и написах „В очакване на вдъхновението” с намигане, ама тайно се надявах някой професионалист да даде насоки за акрилните бои. Само че ...първа реагира нашата любима галеристка Маркони:

- И ти ли, сестро? Мале, няма да мога спокойно да се пенсионирам...

Хаха –успокоих я, че съм далече от изложба, но тя каза , че щом и пишещите прорисуваха – няма спасение за нея.

После се включи и този сладкодумец Вакрилов, като ми постна стиха на Висоцки –

Я бросился к столу - весь нетерпенье,
Но.. господи, помилуй и спаси!
Она ушла, исчезло вдохновенье
И три рубля, должно быть, на такси.

Абе, Вакрилов, то нека дойде Вдъхновението, и таксито ще платя. Не разколебавайте моя талант, хора. Въпреки че, като се замисля – откъде ще намеря 3 рубли. А ще бъде жалко да изпусна Вдъхновението заради отрицателен търговски баланс откъм рубли, нали?

Впоследствие се включиха още много приятели с мнения и съвети, но нито един художник...Накрая на един мой приятел ортопед не му издържаха нервите и написа:

- Mоля те, седни най-накрая и напълни туй платно с боя !
- А бе, колега, ортопедите сте странно племе - това да не ви е да
навивате лентите с гипс - творчество е това, ей! – върнах му го аз.

Но рибата изби един друг мой виртуален приятел – написа ми :

- Добре, че не са ти подарили пистолет! – тук вече се разсмях с глас.

- Няколко пъти съм стреляла с "Макаров" - ама не по бившия съпруг, иначе нямаше да пиша сега оттук! Wink

Не е за мен стрелбата - подскачам от гърмежа, преди да съм усетила отката! – отговорих му аз, но само каква идея ми даде ...

Та приятели мои, ще се радвам, ако разбирате всички мъки на художника, ако дадете идеи за акрилните бои и ако ви се намират 3 рубли волни пожертвования! Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Нарисувай ми сърце, Мия! Ще успееш!

Гост

Силен старт на конкурса – дано да повлечете крак, Mia2442!
Ах, как ме зарадвахте: някаква Фрида Кало! Very Happy

Ами, портретът на щерката зад мушкатата! Но окончателно ме спечелихте с незабравимата и много скъпа за мен Песенка плагиатора... Laughing

Не виждам опция за оценяване, затова – възможно най-високата оценка имате от мен и успех!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

))))) Смехория! Браво ти, Миа!
(лично аз се придържам към стила на Джаксън Полък)

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Много симпатично споделение! Smile

Усмихва и радва от край-до... начало /на художествените занимания с акрил/
Има мегдан и за надграждане в бъдеще. Темата е така благодатна, а писателката така сладкодумна и широкоспектърна!
Браво! Smile

)

И аз се оказах първа? Ех, сега ме гризе съвестта! И галеристите имат съвест! Ако ще те успокоя, мъдрите казват :/може и цитатът да не е точен/
Щом има ученик, ще се появи и Учителят! Ти само бъди в готовност. Погледни го откъм тази страна. Явно някой е прозрял, че ще обърнеш един ден сетивата си в тази посока и е решил да те подготви...Бъди в очакване! С акрил се рисува леко. Има художници, които започват без предварителен замисъл, оставят ръката им да следва Бог, други правят обратното - оставят Бог да следва ръката им Laughing

както дойде! Подсказвам ти - ако творбата не ти хареса по някаква причина - обяви я като "специална награда" в конкурса "Очи към себе си". Поне ще събереш аплодисменти!
Мани, радвам се за теб и добрия старт, който даде! Благодаря!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Според мен, бои, техника, платна...нямат значение. Важно е емоционалното състояние. Намираш някой да те ядоса и - бам, картина. Разсмиваш се - бам, картина. Седиш гладна - емоционалното състояние от глад е непредсказуемо. И искам един шедьовър - сега диря рубли.
Успех!

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Слагаш статива в кабинета и заявяваш на всеки пациент, особено на по-узрелите, че трябва да им изследваш координацията, да мацнат по една четка на платното! Не Джаксън Полък, ами и Банкси ще ти завиди на крайния резултат!!!

ООо, знам го аз този период с мъките...и си чакам петела! Very Happy

Пак добре, че нямаш пистолет! Razz

Представям си едни съвсем убийствени методи за рисуване върху платно! ( това ще е от изпрочетени вагони криминалета Wink

)

И на мен ми докара една мъка... че пропуснах мига да бъда увековечена. Непременно да пуснеш продължение, рисувам колкото теб, но ще се пробвам Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите