По Езоп: Пепеляшка и Пепеляш, 2-ра част

Приказките са за това – да бъдат разказвани, а поуките – да бъдат взимани. Така ли е? С риск да читателите да се ядосат, отговорът е: Не е така!! Всеки, който греши прехвърля вината на някой друг. Но не и на себе си / а истината е, че “себе си” отговаря ЕДИНСТВЕНО и ПЕРСОНАЛНО за всичко, което се случва/. Но понеже приказката е българска, да си припомним, че “крушката си има опашка” не е от вчера: Няма втори народ по света като българския: едно да мисли; второ да говори; трето да върши и четвърто да обяснява, пише К. Иречек преди повече от век, по –точно, на 14.12.1889 г. Нищо ново, но актуално…. и тъжно.

Обаче! Обаче, целта на Езоп и на преписващия приказката за Пепеляшка и Пепеляш е – не да занимават читателите с отвлечени идеи и народопсихологии - а с развитието в реалния живот и с житейските “интрументи”, наречени цели. Да, но кои са те? Къде да ги прочетем? Как да ги приложим в практиката? Какво да очакваме при прилагането “стъпка по стапка” и какво – след като “стъпка по стъпка” постигнем една от целите?.

Да се върнем към приказката, разказвана от Езоп. Ако читателят помни, в първата й част оставихме Пепеляш да разчиства камъните пред пътя си. Сам /в тази работа, както вероятно помните – помощници няма/. Та Пепеляш се справял с камъните по пътя си и продължавал напред към целта си – да настигне каруцата на Пепеляшка… И след много, много труд – като изразходвал всичко, което останало от живота му в каруцата /кирки, лопати, чукове, клинци/ за разчистването на пътя… И успял!! Няма начин да няма начин, си казал Пепеляш като погледнъл назад, метнал се на каруцата и препуснал напред.

Пътешествието на Пепеляш по чистия път напред било “като песен”. С празна каруца се препуска лесно… И така, един хубав слънчев ден, каруцата на Пепеляш настигнала пълната каруца на Пепеляшка, която пътувала заедно със своите двама принца бавно и равномерно напред, радвайки се на създаденото от нея..
- Здрасти, поздравил Пепеляш.
- Кажи, отговорила Пепеляшка, заета със своята каруца.
- А, нищо, просто те видях и поздравих, отговорил Пепеляш, и подкарал каруцата си до, но по-отдалече - от тази на Пепеляшка.

Така продължили напред житейското си пътешествие двете каруци, минавайки покрай много хора, планини, реки, ливади.. Два странни впряга – единият пълен, другият – празен. Празен, ама за другите хора, си мислела Пепеляшка в кратките минути на почивка. Тя знаела, че каруцата на Пепеляш е пълна догоре с товар, който не се вижда просто с око. С най-ценния товар – житейската мъдрост.
И двете каруци продължавали напред по извиващия се и все по-стръмен път към върха на планината, която Езоп нарекъл “живот”. Ако Езоп не беше Езоп, щеше да остави каруците да си вървят напред и нагоре по пътя. Но усета му, го накарал да поостане още малко с Пепеляшка и Пепеляш. Той искал да намери “разковничето” на приказката – поуката от нея за хората.
Та Езоп разказва, че един ден – понеже пътят нагоре бил стръмен и неравен – единият от принцовете на Пепеляшка паднал от каруцата и се ударил лошо. Пепеляш бил доста надалеч, а и Пепеляшка била свикнала да се справя сама, та само Езоп бил свидетел на случилото се. И само Пепеляшка знае какво й е коствало да продължи да кара каруцата си по стръмния и неравен път и да се грижи за пострадалия принц. Но Пепеляшка се справяла както нито една друга Пепеляшка по света, разказва Езоп. Но то няма и други пепеляшки по света, добавя Езоп..

Един ден /Езоп гледал отдалече и не разбрал причината/, Пепеляш пак приближил каруцата си и поздравил:
- Здрасти! Как си?
- Добре, а ти? казала Пепеляшка…
- “И аз съм добре”, отговорил учуденият Пепеляш. “А може ли да покарам каруцата си по-близо до твоята?”
- Може, разбира се, бил неочакваният за Пепеляш , отговор…

Тук Езоп прави едно кратко отклонение. Той ни разказа за Пепеляш, за каруцата му и коня, за камъните и за сизифоския труд при разчистването им, но не спомена нищо за малкия принц и голямата принцеса на Пепеляш, които – докато Пепеляш разчиствал камъните пред пътя си – били далече от него /с риск да стане досаден на читателите, Езоп напомня, че “при разчистването на камъни, помощници няма.
“Въпрос на избор”, добавя Езоп и продължава. “ВСЕКИ човек е сбор на своите избори по пътищата на живота. А те са най-различни – някои водят надолу; други – встрани; третите са равни; четвъртите – стръмни; петите – лъкатушещи (ту нагоре, ту надолу, ту встрани) и т.н. и т.н./”
Та – след като разчистил камъните и подкаръл каруцата по стръмния житейси друм напред – малкият принц и голямата принцеса на Пепеляш се приближили към него. Или пък – може би – той се приближил до тях. Всъщност, както и да се е случило /Езоп не може да бъде свидетел на всички случки, нали?/ - важното за читателя /или за слушателя/ е, че Пепеляш и неговите двама принц и принцеса не били вече далече един от други /както било когато Пепеляш разчиствал камъните, добавя Езоп/.
И – както често се случва в приказките /а понякога и в живота/ - докато двете каруци вървели по-близо една до друга – двамата малки принца /на Пепеляшка и на Пепеляш/ се видели, запознали се и … се сприятелили…И често, Пепеляшка и Пепеляш им се радвали – и на принцовете и на приятелството им..
Но животът, както и монетата – винаги има две страни. Едната е щастливата, а другата е тази, която дава на човека възможността да цени и пази първата.
Читателят навярно помни, че Езоп само бил свидетел на падането на големия принц от каруцата на Пепеляшка. Всеки може да падне, когато каруцата върви по стръмен и неравен път. Особено когато пътят става все по-стръмен и все по-неравен.
Точно в този момент, Пепеляш “отворил” празната каруца, пълна с житейски мъдрости и помислил на глас:
- Въпросът е не че си паднал, а как ще се изправиш след падането. И как ще продължиш!! Малко могат сами да се изправят и – въпреки болката от падането - да продължат. Другите /многото/ - не могат сами. Нещо подобно отговорил преди години Сократ на въпроса “защо е сам и има само двама последователи след него”:
- Надолу пътят е лесен, а повечето хора предпочитат лесното.. Нагоре пътят е стръмен и труден, и малко хора се решават да поемат по него.
“Обаче”, продължил Пепеляш мислите си на глас, “освен нагоре, има и път напред. Принципът на моркова и тояга не е от вчера! И ако някой падне, не е работа да му/й помагаш да се изправи /няма ненаказано добро на този свят/, а да покажеш “морков” на падналия. Ако “моркова” му хареса много, ама много, много. Толкова много да му хареса, че падналия да намери САМ сили в себе си и САМ да се изправи и да продължи …. към “моркова”. В началото ще стъпва бавно и неуверено. Ти незабележимо махаш пред него препяствията и придърпваш “моркова” по-напред. Неуверено пристъпващият позабравя болката от падането и – в силното си желание да достигне “моркова” – започва да пристъпва все по-уверено и все по-бързо. Ти пак незабележимо махаш препятствията и придърпваш “моркова” по-напред /и по-бързо, разбира се ? ?/
През времето на тази житейска игра, в която участват падналия и ти /мъдреца/, подготвяш момента, в който първия ще върви вече достатъчно уверено и ще заслужи да стигне до “моркова”. И хоп – хване ли “моркова”, ти /мъдреца/ му предлагаш втори “морков”… и т.н. и т.н. След известно време, “падналият” вече ще се е научил САМ да си предлага “моркови” и сам да ги достига… По-нататък, той ще реши дали “морковите” ще са САМО напред или ще бъдат нагоре и напред.
А ти, мъдрецът, стоиш отстрани, гледаш, усмихваш се… и се правиш, че те няма.. И че това, което се случва /или се е случило/ е било нещо толкова нормално, колкото и това, че зората е красива всяка сутрин…
“Да”, намесил се Езоп, прекъсвайки монолога на Пепеляш, когато споменал за зората… “Аз разказвах приказката за Пепеляшка и Пепеляш и за това, което се случило с тях и между тях и после – пак с тях и между тях и каруците им. А Пепеляш забрави, че аз съм разказвача (и Езоп си има его, нали), игнорира ме и хайде сега пък – “моркови”, препятствия и тем подобни…”
И тук – което не се случва често в приказките, но в живота - да, нещо се разбърка във времето и в приказката и Езоп - от разказвач се превърна в един от участниците.
- Та, продължил Езоп, като спомена “зората” - да те питам, Пепеляш, ти спомняш ли си изобщо за какво беше приказката?
- Спомням си, разбира се, отговорил Пепеляш.
- Ха, като си спомняш, докажи го!, заядливо подхвърлил Езоп
Пепеляш се усмихнал и отговорил:
Зората нежна с дъх на свежест,
събудена от Слънцето желана,
се скри във дланите му топли
за обич замечтана…

- “Добре де, помниш!”, примирително казал Езоп и се отдалечил тихо, за да наблюдава и записва как ще продължи приказката за Пепеляшка и Пепеляш по-нататък…
“Ще продължи както си я направят - и Пепеляшка и Пепеляш” си казал наум мъдрият скитник, видял и записал в единствената си вещ – тефтера – хиляди житейски приказки от хилядите случки, на които бил волен свидетел през дългите години странствания по света..

Докато Езоп разказваше втората част на приказката днес, а записващия се стараеше да не изпусне нито една от мъдрите му думи – Пепеляшка и Пепеляш…. Всъщност, дали вече не е време да ги оставим за малко сами? Време е, разбира се… Освен Езоп, е имало и има още много мъдри хора по света.

Един от тях е англичанин. Името му е Кари. Та Кари е писал преди години:
Стреми се НЕ да отхвърляш болката и съмнението
В шумотевицата и врявата на удоволствието….
Спокойствието, което търсиш навън,
ТО е вътре в теб.

Другият е французин. Казва се Антоан Сент Екзюпери. Не може да не го познавате! “Малкият принц” ! Освен тази прекрасна приказка, Екзюпери е написал и още нещо:
Любовта не е това – двама човека да се гледат един друг в очите,
а двамата да гледат в една посока към една обща цел
и да вървят един до друг в същата посока към тази цел.

Сигурно е, че – след Кари и Екзюпери - читателите ще бъдат убедени в поне две неща: едното е, че освен Езоп е имало и има и други мъдри хора по света, а второто – че е време да оставим Пепеляшка и Пепеляш сами… Те, двамата, достатъчно дълго са карали каруците си; и още по-дълго са помъдрявали, докато са се справяли с “двете страни на монетата”, наречена живот.

В крайна сметка, читателят ще се съгласи, че едно нещо е да си участник в създаването на житейски приказки; друго е – да бъдеш волен свидетел и да ги записваш; трето е – да не си бил свидетел и само да ги четеш… Четвърто – още по-друго е, ако не си от първите три. Но това е друга тема..

И накрая, не накрая на приказката, а на втората й част – Езоп ни напомни, че Пепеляшка, Пепеляш, разказвача и всички останали в приказката - са измислени и всяка прилика, която биха намерили читателите с хора или случки от живота – е случайна. Може би и Езоп е случаен….Нека да решават читателите /или слушателите/. Кой знае, на някои от тях приказката може да им се стори позната…

26.10.2003
Димитровден

И още нещо – правилата за тези, които пишат и за тези, които четат:
Всички права върху тази приказка са copy rights на Езоп. Той ги предоставя на всеки – била тя Пепеляшка или не, или Пепеляш или не - който желае да ги ползва, стига те да му/й вършат работа за справянето с “двете страни на монетата”, наречена живот. И никога, ама никога не спирайте, за да помагате на падналите, за да не ви дръпнат при тях на земята. Само им покажете “моркова” и им посочете пътя. Тези, които намерят сили в себе си – ще станат и ще тръгнат. А някои, може и да ви настигнат…

Пепеляшка и Пепеляш (по Езоп) – І-ва част

Имало едно време… Така започват всички приказки по света… И българските също…. Но “по Езоп” приказките започват по друг начин.. И продължават и завършват пак по друг начин… Но да продължим за Пепеляшка.. В известната приказка тя е една, но в живота има много Пепеляшки. Това са всички тези млади или не толкова млади, хора, които в мечтите си очакват своя принц. – да ги намери, където и да са те. Това са тези хора, които още не са разбрали най-важното нещо.. Но кое е то – Езоп ще каже чак накрая на приказката…
Та имало една Пепеляшка, която търсела своя принц на мечтите си… И понеже мечтите са лъскави, когато срещнала един лъскав принц, Пепеляшка решила, че мечтите й са се сбъднали… Обаче, приказките доста се “разминават” с реалния живот /иначе не биха били приказки, като Хари Потър, например/. Пепеляшка скоро разбрала, че лъскавото не винаги е стойностно и че принцът на мечтите не е принцът в живота… А Пепеляшка, всъщност търсила принцът в своя живот…. Както често се е убеждавал и сам Езоп, пътуващ по дългите друмища - хората се препъват в камъни, не в планини…

И така, животът на Пепеляшка с избрания принц на мечтите, не бил никак лек… Но при истинските, ама много истински Пепеляшки, мечтите се превръщат в цели, а целите в действия. Упорити, реални, истински… като истинска Пепеляшка. Не от приказката, от живота..
Можем да се досетим как се е чувствала Пепеляшка от приказката, но на нашата Пепеляшка никак не й е било лесно.. Целите са винаги по-трудно постижими от мечтите, нали? Защото мечтите могат да се сънуват, а постигането на целите изисква много, много, много усилия.. Сега ще кажете, че това не е приказка! Ами.. не е, наистина. Това е “по Езоп”. Но да продължим по-нататък..
Пепеляшка – без своя принц в живота – се превърнала в “принцеса на действието”… И забравила приказките и мечтите. Обаче животът има понякога интересни хрумвания да предлага изненади – често хубави; по-често - не; и почти всеки ден – и от едните или от другите.. Но не това е целта на приказката “по Езоп “. По-скоро нещо малко по-друго и много по-земно… Животът често си прави шеги, а те казват най-сериозните неща по “несериозен” начин. Като вицовете. Тук Езоп се отклонява от темата, но и той е човек…
Бяхме стигнали дотам, че Пепеляшка работила много и упорито, за да постигне целите си. Дали, защото била загубила мечтите си? … Или просто защото била разбрала най-важното нещо?… Езоп обеща, че то ще стане ясно в края на приказката.. Защото ако разберете сега кое е това “най-важно нещо”, няма да дочетете приказката докрай... Вие и сега можете да не я прочетете… Но това решават читателите, не Езоп..
Бяхме стигнали до целта на Пеперяшка – а тя била да има дом, собствен дом – тих, уютен, светъл и топъл. Една малка, красива и постижима, цел. И особено важна за Пепеляшка..А май и не само за нея...
За да постигне целта си – Пепеляшка започнала да създава уют и светлина в домовете на хората… С душа и с труд.. Колкото повече уют и светлина създавала Пепеляшка в другите домове, толкова повече уют и светлина съдавала и в своя малък дом. Вие не знаете нещо, защото Езоп не ви го е казал.. – в своя дом Пепеляшка отглеждала своите двама малки принца. Но истински, не лъскави…
И така, един слънчев ден, както не се случва в приказките, но се случва понякога в живота - Пепеляшка срещнала един Пепеляш. Не сте чували или чели в приказките за Пепеляш, нали? Те са толкова редки “птици”, че никой не им е отделил и “късче” място – нито в приказките, нито в живота…. Та Пепеляш още живеел с мечтите си и.. още не бил осъзнал, че… сега вече Езоп ще каже за най-важното.. – та Пепеляш не бил осъзнал още, че времето на мечтите идва едва след като човек е постигнал целите си… И понеже тази приказка е българска, Езоп ни казва за “най-важното” с една много българска поговорка – ако “поставиш каруцата пред коня”, нито коня, нито каруцата тръгват напред.. И назад не тръгват, допълва Езоп.

Та Пепеляш бил поставил “каруцата на живота си пред коня” и - ако беше испанец, живял по времето на Дон Кихот, няма и капка съмнение, кого би използвал за прототип на героя си великият Сервантес.. Тъй като Пепеляш не бил нито испанец, нито е бил съвременник на Сервантес – художествената литература изпуснала редкия шанс да има в историята си един балкански Дон Кихот.. Обаче, Езоп пак се отклони от темата… Да се върнем на срещата между Пепеляшка /все още ще я наричаме така, въпреки че тя вече се била преобразила в… засега тази тема ще я оставим/.
Пепеляш не бил лъскав принц… Не бил и много други неща.. Но очевидно е бил нещо /или някой/… Защото се случило нещо красиво.. А красивите неща се случват рядко. И колкото са по-красиви, толкова са по-редки. Като големите диаманти в тинята. Пепеляшка и Пепеляш били от редките щастливци… Езоп не е бил свидетел на всичко, което се е случило. Но когато нещо или някой грее, както в онзи стих: Зората нежна с дъх на свежест, събудена от Слънцето желана, се скри във дланите му топли за обич замечтана… какво значение има, че Езоп не е бил свидетел на всичко случило се….. Той не може /а и не трябва/ да бъде навсякъде…
По – нататък, продължава Езоп – можете ли да си представите живота като един лъкатушещ стръмен път нагоре сред красивата природа в планината… и два впряга – коне с каруци… Единият кон е впрегнат пред каруцата. А другата каруца, впрегната пред коня. Първият впряг се срещнал с втория, постоял малко, почудил се на “странния” впряг и продължил пътя си… С времето, разстоянието между двата впряга ставало все по-голямо и по-голямо..… А разстоянията – както знаете - отдалечават и впряговете и хората… Нещо такова се случило и с нашите двама герои от приказката… И когато впрягът на Пепеляшка изчезнал от погледа на Пепеляш, той се “събудил”.. Дълго време се разсънвал, после запретнал ръкави и впрегнал коня пред каруцата.. Но докато се подготвял да потегли - събуждането ли, друго ли – събудило и планината.. Може би защото слънцето угаснало, а зората изчезнала в далечината. Но, каквато и да е причината /даже и Езоп не я знае/, планината се събудила и затрупала пътя пред Пепеляш с много - и големи и малки, камъни…
С това приказката е на път да завърши. Но ако попитате какво е станало по-нататък Езоп би ви отговорил:
Сега Пепеляш разчиства камъните… Пътят пред него не се вижда още, но това, което се вижда са камъните. Нашият балкански герой от приказката сега разчиства камъните сам и напредва с каруцата си.. Така е било, така е, така и ще бъде – при разчистването на камъни /където и да се случва това/ - помощници няма. Но това е друг въпрос. Колко от пътя ще успее да почисти сам нашият герой и докъде ще стигне, не се знае. Знае се само, че по-добре да имаш мазоли на ръцете, отколкото на душата..
Ако тази приказка не ви се нрави, не се сърдете на Езоп. Той разказва приказки не за да се харесват, а за могат хората да чуят или прочетат - какви ли не неща се случват по широкия реален, истински свят. Понеже Езоп броди по пътищата с тоягата и торбата си - среща много и различни хора, с различни съдби и страсти, мечти и цели, слабости и желания, инат и воля…. Езоп харесал приказката за Пепеляшка и Пепеляш, в която видял много от изброените “неща” - и я записал в тефтера си… Тук само я преразказваме…

Всъщност, Езоп е писал басни. В края на всяка от тях, имало поука /мъдрост/.. Приказката за Пепеляшка и Пепеляш не е басня, и затова не завършва с поука. Но преди години, широките друмища на света завели Езоп чак в Индия. И оттам той донесъл… не, не е нещо, скрито в торбата му. Той донесъл нещо от един древен индийски мъдрец:
Мъдростта ме учи, че съм нищо;
Любовта ме учи, че съм всичко..
И животът ми тече като река между тези два бряга…
Какво ли се случва, когато единият бряг липсва?

Нали се договорихме – приказките “по Езоп” са нещо по – различно.. А и приказките от реалността са по-полезни. Като Витамин С при настинка. В балкански вариант, поуката от приказката е: не поставяйте каруцата /мечтите си/ пред коня /целите си/ и тогава пътят пред вас е открит и безкраен… И ако някога минете покрай Езоп, поздравете го. Ако минете покрай Пепеляш, спрете за малко, за да го събудите…
Но ВИНАГИ, абсолютно винаги… след срещата с Езоп или с Пепеляш – се качвайте на каруцата си и продължете напред… Езоп със сигурност няма да ви настигне /той нито има каруца и кон, нито цел, да ви настига/. А ако “събуденият” Пепеляш се справи с камъните пред него и ви настигне.. Какво пък – една каруца с кон до вас – няма да ви навреди.. И накрая - приемете, че Пепеляшка, Пепеляш, Езоп и разказвача са измислени и всяка прилика, която биха намерили читателите с хора или случки от живота – е случайна.

И въпреки това – за да бъдат спазени правилата на тези, които пишат и на тези, които четат
– сме длъжни да ви уведомим, че всички права върху тази приказка са copy rights на Езоп.
Той ги предоставя на всеки – била тя Пепеляшка или не, или Пепеляш или не - който желае да ги притежава.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите