Ееее, най-после да науча името му - Лъчезар Харалампиев!
.....
П.П. Имаш ли още? Искам...
(((О)))
Ееее, не си влязъл в линка за промоцията на книгата му? Там го има и на картинка, годината е 2010.
Ще потърся още.
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
11 Май 2019 12:02:52 » Още от Лъчезар Харалампиев
Опако страст
Една срещу друга поставени,
кършат лица недоволно,
рамената - широки, изправени,
ханшове много тесни и ялови.
Първата гордо косата отмята -
втората мъжки във пясъка ритва.
Първата стръвно скоква в отплата -
на втората бричът уж ритъм опипва.
Отприщват накрая телата си глупави -
нахакано скърцат в калциран кючек,
в арабския кръг набиват петите
с хагаля се цепят сред плътния пек.
Но късат се нервите, смешно опънати,
а зъби наточени яростно щръкват
очи се прицелват под вежди нагънати
и двете настръхнали бързо се стъпкват.
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
23 Май 2019 23:53:44 » Още от Лъчезар Харалампиев
Слънца & Мор
Изтънели и трошливи, клепките на стотици катакомби едва удържаха червените ветрове на множествения залез. Под земята изрусени, мургави и слепи блуждаеха със сетен дъх, а навън смърт в космически доспехи поеше остъкления си стръвен кон на брега на вряща река.
***
Хоризонтът навред гореше, когато най-ранобудните филистери излязоха на балконите, за да приберат брезентовите си кюлоти от простира и проветрят спретнатите си глави. Още преди тия да сметнат за необходимо да се смутят, дежурните им колеги разлаяха градските сирени, а от шева между земята и небето покълнаха десетки огнени дискове...
Беззъба, но страхотна, масовата зора беше разкачила не едно затлачено сърце. От пъстрата й утроба бавно, но неуморно плъзнаха рой слънца, за да осветят и най-тъмните кътчета. Могъщи слънчеви урагани отровиха и най-силните машини.
По пладне слънцата най-после се сбраха, а мазите преляха от опалена мръвка. Бали от фаши и руси коси се търкаляха глухо около паметника на първия човек, стъпил на Церера. Огромната му пирамида от цитрини и розови шпинели се напука с трясък, статуята се срути, а забралото на каменния й шлем се отвори. Яростни лъчи облизаха костеливо лице.
(21.08.2009)
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
24 Май 2019 00:18:26 »
Лъчко издал още една книга - "Лейди Фофо". В НБУ са го забелязали, в "Литературен вестник" има рецензия от негов преподавател.
Но post mortem...
Въведено на:
24 Юни 2019 14:02:19 » Още от Лъчезар Харалампиев
КОКАЛЦА И КАШМИР
Връз кашмирено парцалче
костилките
на младата ти плът нареждам;
нежни като роговица на сукалче,
румънски порцелан, от мускулите някога разхождан.
Разхвърлям с пръсти кокалцата -
небрежния ти сладък нос не виждам,
убождам се на щифт от обицата,
разпреденото ти ухо красяла.
Длъжнести черупки,
в месото нявга утаени,
осеяни с изящни дупки,
кафези на туптяща гмеж.
И зъбите ти кат коластра
бистри на моменти
и всичко, всичко,
подпирало прекрасния ти профил.
6.10.2007 г.
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
25 Юни 2019 11:48:14 » Светлина на духа му!
И аз ти благодаря за публикациите.
Ваня
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
25 Юни 2019 23:19:04 »
Тъжно е, когато си отиде млад човек. Мир на душата му
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
12 Авг 2019 13:41:02 »
Днес Лъчи (lachistein) щеше да навърши 31 години пребиваване на грешната ни земя.
Щеше - но реши, че 30 са му достатъчни.
Ще го помена по начина, по който трябва да бъде запомнен в един литературен сайт - с негови текстове. Позволих си да сложа нови редове - доста е вероятно при копирането текстът да се е компресирал автоматично.
Този е от дир.бг, ако съдя по ника Trismegist. Написал го е половин година, преди да навърши 19.
Блъскат я мръсни течения. Това съм Аз – любовник на разруха и разложение. И нищо и никой не би поставил титаничната мерзост на келявия ми нрав под съмнение.
Аз съм изящна скрипя, целуваща челата на приятелите, Аз съм горд до мозъка на дефектните си кости инвалид и без колебание щях да ви поробя в княжеството на осакатените души, стигаше да имам корона подръка и поне един съвестен лакей.
Всичко, в което съм се убедил до пършивия момент, когато реших да изхрача през кръв настоящия артистичен боклук, е че Бог е навсякъде, макар и безбожно погнусен от нечистоплътните ви изстъпления – дори в семейното ви ложе, в напоената с лига възглавница, в налепите от лоша храна по вехтата посуда; в гъбата, с която триете гръбчето на недообгрижения си бройлер, на най-скъпото си същество (ако го има!), в дъното на панталоните ви, в чашките на сутиените ви, в ЕЗИЧЕСКИТЕ ви, гнусни богопротивни тела, които ще изтлеят, още преди да се уморя да страдам; в кистите, пълни с тор, по същите тези тлеещи тела; в затлачените ви от мас жили, в дресираните ви с болка сърчица.
Ах, колко добре ви е ясна картинката всъщност, но сте прекалено горди и нищожни, за да си оправите перспективата и светлосенките.
Моята восъчна фигура Е. Тя е очарователна и подвижна, грешна, неправилна и скъпа. Тя е най-истинското нещо, случвало се от години. Тя всякога се опитва да се докопа до топлите ви ръце, защото умира от студ – восъкът на крайниците се е вкочанил до безобразие и само с един вял жест може да разсече плът и камък.
С покров от рафинирана ПЕДЕРАСТЩИНА И ЗЛОБА покрихте крехката ми особа и нека Бог накаже вас и неблагодарните ви деца, ако въобще съумеете да ги създадете.
Нека половете ви изпаднат в несъстоятелност и всички вкупом заплатите с неплатената си кръв!
Нека бури обрулят косите!
Нека слана погуби кожата!
Нека червей залюби близките! Нека невидими ръце разкъсат дрехите! Нека сте голи!
Нека Фриджид и Апатос положат восъчен печат върху слабините! Роптайте срещу всичко и всекиго, само не и срещу Бог!
Проклинайте деня, в който восъчната ми фигура се събуди!"
Както казах преди време, Лъчи беше абсурдист - много рядко явление в литературата.
Потърсих в достъпни за средния читател места - срещам само ирландеца Самюел Бекет и руснака Даниил Хармс, до когото Лъчи най-много се доближава - но в никакъв случай не му подражава и не е негов епигон.
Той си беше изградил свой собствен свят, в който върлуваше с нескривано усърдие и удоволствие, размятайки из него символи и видения.
Но този свят беше прекалено абсурден и накрая се усети, че трябва да се самообяснява.
И ето го на 21 години - вече търсещ разбиране с този кратък и уж кротък опит да се саморазкаже:
"09 ноември 2009, понеделник
РЕФЛЕКСИЯ ВЪРХУ НЯКОИ ПО-УСТОЙЧИВИ МОТИВИ В ТЕКСТОВЕТЕ МИ
• Джуджетата. Едно джудже никога не стига, както обичам да казвам. Тези любими гротескови епизодици впечатляват с облеклото, непропорционалния размах, настървението и доброто чувство за ексцес. Символ на повратливия ужас, те винаги оправдават доверието, което им гласувам, наемайки ги в поредната суперпродукция.
• Мръвките. Те не са просто скучни бонфилета, а къдрави сочни (често леко запържени) късове плът. Когато ги срещнете, знайте, че въпросният текст е своего рода богослужение, а парчетата разпърпано тяло са принесените с много любов и усърдие жертви.
• Скъпоценните камъни. Сърцата на един текст. Всички останали думи просто съставляват обкова, в който са положени.
Винаги различни и непонятни, драгоценните ми минерали ще засрамят бижутериите на майките ви.
• Короните и шапките. Главата е глава, за да се кичи и надгражда. Наточени или меки, мърляви или излъскани - всякога символи на угнетително превъзходство и власт в бароковата вселена.
Според легендата всеки, който се одързости да си надяне една такава корона, тутакси се подува и насира.
Публикувано от lachistein в 2:34 0 коментара "
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
02 Сеп 2019 23:44:58 » Още от Лъчезар Харалампиев
Машинни трепети
(“Ка!”)
На зазорявяне, под полукосмическо синьо-лилаво небе от облицования с черни глазирани чинийки петролен павилион нежно се подаде бензинджийската кралица - с впит шикозен гащеризон от тъмносин деним и с корона от платинен нащърбен тас.
В ръце държеше черен сач с изпържени в машинно масло паунови дреболийки. Тя се приближи до средната колонка - жречески алтар – и разпиля върху нея от сготвеното с тих безумен вой. Но тъкмо да посегне към пистолета, за да изпълни ритуала, видя, че едно невръстно русо момченце в бяла ленена роба я беше изпреварило и сега отпиваше на гълтоци от дулото. Като се насити, се облиза с малък металиково морав език и забръмча доволно нанякъде.
***
Контракциите бяха поизнервили младата бременна жена и тя навъсено чакаше да й изтекат машинните масла.
***
Омаломощена от страст, бензинджийската кралица пристъпваше, залитайки, към огромния позлатен верижен багер, чието инкрустирано с оникси шаси сластно се повърташе наляво-надясно. Когато стигна земекопното божество, кралицата остави жертвени дарове в подножието му – платки, мръвки, батерии; а то почти веднага протегна любовно триставната си стрела към нея и я взе в кофата си заедно с почвата под стройните й крака. Издигна я високо. Въртя я цяла нощ. (О да. Ка!)*
krasavitsa ХуЛитер
Записан(а): Oct 08, 2007
Мнения: 888
Въведено на:
02 Сеп 2019 23:55:57 » Още от Лъчезар Харалампиев
Любимите глави
Плахи и недоизстискани, осиротелите любовници пристъпяха на произволни котерии към дверите на нощната училищна столова, докъдето ги застави упътването в неочакваната покана. Някои взаимно се подпираха, а други се объркваха и дори в уста целуваха бърже съратниците си по неволя.
Най-накрая и последните се намъкнаха в помещението, за да си върнат задигнатото им. До всяка маса, от която стърчеше по една любима глава, се уплътняваше мерзък, но приятен металически прът за блудно увиване и смешен танц.
Под масите телата на всички съкровени половинки бяха посадени в огромни хладилни саксии, пълни със свръхсмръзнала лястовича перушина, някакви вълшебни шмалти и креозот. Само главите, трескави и пулсиращи, застопорени от реотанови яки, се подаваха над елегантните мушами с жизнерадостен десен. Парещите им устни вместилища бяха застлани с изварени в обринати човешки шепи евкалиптови листенца и напълнени с ароматно ризото с лястовичи дреболийки, странни бодливи кокалчета и похотливи млечножълти гранули. От потните им корави носове изригваха гъсти апетитни облаци, които по-късно се изваляваха или в открехнатите усти, или... навън.
Когато любовниците се намериха, изумлението от ненавременното угощение беше толкова голямо и щастливо, че всички тутакси забравиха прежните си опасения и тревоги и заядоха тихо от косматите живи гърнета на любимите глави с увиснали от задоволство сърца.
***
Тъкмо когато Л. с любовно оръдие описваше венец около главата на любимата си, в спалнята с трясък и любов се вряза недопустимо голям заешки скелет на силарганови колелца, обрасъл с джел и теглен от четири-пет-шест-седем освирепели великански сърца с бесни камшични аорти. Юздите висяха от очните ями, където седяха две миловидни полуджуджета-полулястовици, а гръдният кош на заека беше натъпкан с откраднати любовници.
Един тлъсторък тъпоумен паж с приятни одежди и още по-приятен овъглен рибешки врат скочи изпод опашката, метна Л. при останалите злощастници, чиито настръхнали крайници висяха през заешките ребра, и остави на възглавницата му луксозна покана.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума