Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: staromoden
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13819

Онлайн са:
Анонимни: 332
ХуЛитери: 7
Всичко: 339

Онлайн сега:
:: Elling
:: rajsun
:: lamarinnn
:: pastirka
:: mamasha
:: misteriavechna
:: 0805

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2019 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
12 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - По Езоп: Пепеляшка и Пепеляш, 1-ва част
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Alita
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 30, 2004
Мнения: 4
Място: Пловдив

МнениеВъведено на: 01 Фев 2004 12:20:27 » По Езоп: Пепеляшка и Пепеляш, 1-ва част Отговори с цитат върни се горе

Имало едно време… Така започват всички приказки по света… И българските също…. Но “по Езоп” приказките започват по друг начин.. И продължават и завършват пак по друг начин… Но да продължим за Пепеляшка.. В известната приказка тя е една, но в живота има много Пепеляшки. Това са всички тези млади или не толкова млади, хора, които в мечтите си очакват своя принц. – да ги намери, където и да са те. Това са тези хора, които още не са разбрали най-важното нещо.. Но кое е то – Езоп ще каже чак накрая на приказката…
Та имало една Пепеляшка, която търсела своя принц на мечтите си… И понеже мечтите са лъскави, когато срещнала един лъскав принц, Пепеляшка решила, че мечтите й са се сбъднали… Обаче, приказките доста се “разминават” с реалния живот /иначе не биха били приказки, като Хари Потър, например/. Пепеляшка скоро разбрала, че лъскавото не винаги е стойностно и че принцът на мечтите не е принцът в живота… А Пепеляшка, всъщност търсила принцът в своя живот…. Както често се е убеждавал и сам Езоп, пътуващ по дългите друмища - хората се препъват в камъни, не в планини…

И така, животът на Пепеляшка с избрания принц на мечтите, не бил никак лек… Но при истинските, ама много истински Пепеляшки, мечтите се превръщат в цели, а целите в действия. Упорити, реални, истински… като истинска Пепеляшка. Не от приказката, от живота..
Можем да се досетим как се е чувствала Пепеляшка от приказката, но на нашата Пепеляшка никак не й е било лесно.. Целите са винаги по-трудно постижими от мечтите, нали? Защото мечтите могат да се сънуват, а постигането на целите изисква много, много, много усилия.. Сега ще кажете, че това не е приказка! Ами.. не е, наистина. Това е “по Езоп”. Но да продължим по-нататък..
Пепеляшка – без своя принц в живота – се превърнала в “принцеса на действието”… И забравила приказките и мечтите. Обаче животът има понякога интересни хрумвания да предлага изненади – често хубави; по-често - не; и почти всеки ден – и от едните или от другите.. Но не това е целта на приказката “по Езоп “. По-скоро нещо малко по-друго и много по-земно… Животът често си прави шеги, а те казват най-сериозните неща по “несериозен” начин. Като вицовете. Тук Езоп се отклонява от темата, но и той е човек…
Бяхме стигнали дотам, че Пепеляшка работила много и упорито, за да постигне целите си. Дали, защото била загубила мечтите си? … Или просто защото била разбрала най-важното нещо?… Езоп обеща, че то ще стане ясно в края на приказката.. Защото ако разберете сега кое е това “най-важно нещо”, няма да дочетете приказката докрай... Вие и сега можете да не я прочетете… Но това решават читателите, не Езоп..
Бяхме стигнали до целта на Пеперяшка – а тя била да има дом, собствен дом – тих, уютен, светъл и топъл. Една малка, красива и постижима, цел. И особено важна за Пепеляшка..А май и не само за нея...
За да постигне целта си – Пепеляшка започнала да създава уют и светлина в домовете на хората… С душа и с труд.. Колкото повече уют и светлина създавала Пепеляшка в другите домове, толкова повече уют и светлина съдавала и в своя малък дом. Вие не знаете нещо, защото Езоп не ви го е казал.. – в своя дом Пепеляшка отглеждала своите двама малки принца. Но истински, не лъскави…
И така, един слънчев ден, както не се случва в приказките, но се случва понякога в живота - Пепеляшка срещнала един Пепеляш. Не сте чували или чели в приказките за Пепеляш, нали? Те са толкова редки “птици”, че никой не им е отделил и “късче” място – нито в приказките, нито в живота…. Та Пепеляш още живеел с мечтите си и.. още не бил осъзнал, че… сега вече Езоп ще каже за най-важното.. – та Пепеляш не бил осъзнал още, че времето на мечтите идва едва след като човек е постигнал целите си… И понеже тази приказка е българска, Езоп ни казва за “най-важното” с една много българска поговорка – ако “поставиш каруцата пред коня”, нито коня, нито каруцата тръгват напред.. И назад не тръгват, допълва Езоп.

Та Пепеляш бил поставил “каруцата на живота си пред коня” и - ако беше испанец, живял по времето на Дон Кихот, няма и капка съмнение, кого би използвал за прототип на героя си великият Сервантес.. Тъй като Пепеляш не бил нито испанец, нито е бил съвременник на Сервантес – художествената литература изпуснала редкия шанс да има в историята си един балкански Дон Кихот.. Обаче, Езоп пак се отклони от темата… Да се върнем на срещата между Пепеляшка /все още ще я наричаме така, въпреки че тя вече се била преобразила в… засега тази тема ще я оставим/.
Пепеляш не бил лъскав принц… Не бил и много други неща.. Но очевидно е бил нещо /или някой/… Защото се случило нещо красиво.. А красивите неща се случват рядко. И колкото са по-красиви, толкова са по-редки. Като големите диаманти в тинята. Пепеляшка и Пепеляш били от редките щастливци… Езоп не е бил свидетел на всичко, което се е случило. Но когато нещо или някой грее, както в онзи стих: Зората нежна с дъх на свежест,
събудена от Слънцето желана,
се скри във дланите му топли
за обич замечтана…
какво значение има, че Езоп не е бил свидетел на всичко случило се….Той не може /а и не трябва/ да бъде навсякъде… По – нататък, продължава Езоп – можете ли да си представите живота като един лъкатушещ стръмен път нагоре сред красивата природа в планината… и два впряга – коне с каруци… Единият кон е впрегнат пред каруцата. А другата каруца, впрегната пред коня. Първият впряг се срещнал с втория, постоял малко, почудил се на “странния” впряг и продължил пътя си… С времето, разстоянието между двата впряга ставало все по-голямо и по-голямо..… А разстоянията – както знаете - отдалечават и впряговете и хората… Нещо такова се случило и с нашите двама герои от приказката… И когато впрягът на Пепеляшка изчезнал от погледа на Пепеляш, той се “събудил”.. Дълго време се разсънвал, после запретнал ръкави и впрегнал коня пред каруцата.. Но докато се подготвял да потегли - събуждането ли, друго ли – събудило и планината.. Може би защото слънцето угаснало, а зората изчезнала в далечината. Но, каквато и да е причината /даже и Езоп не я знае/, планината се събудила и затрупала пътя пред Пепеляш с много - и големи и малки, камъни…
С това приказката е на път да завърши. Но ако попитате какво е станало по-нататък Езоп би ви отговорил:
Сега Пепеляш разчиства камъните… Пътят пред него не се вижда още, но това, което се вижда са камъните. Нашият балкански герой от приказката сега разчиства камъните сам и напредва с каруцата си.. Така е било, така е, така и ще бъде – при разчистването на камъни /където и да се случва това/ - помощници няма. Но това е друг въпрос. Колко от пътя ще успее да почисти сам нашият герой и докъде ще стигне, не се знае. Знае се само, че по-добре да имаш мазоли на ръцете, отколкото на душата..
Ако тази приказка не ви се нрави, не се сърдете на Езоп. Той разказва приказки не за да се харесват, а за могат хората да чуят или прочетат - какви ли не неща се случват по широкия реален, истински свят. Понеже Езоп броди по пътищата с тоягата и торбата си - среща много и различни хора, с различни съдби и страсти, мечти и цели, слабости и желания, инат и воля…. Езоп харесал приказката за Пепеляшка и Пепеляш, в която видял много от изброените “неща” - и я записал в тефтера си… Тук само я преразказваме…

Всъщност, Езоп е писал басни. В края на всяка от тях, имало поука /мъдрост/.. Приказката за Пепеляшка и Пепеляш не е басня, и затова не завършва с поука. Но преди години, широките друмища на света завели Езоп чак в Индия. И оттам той донесъл… не, не е нещо, скрито в торбата му. Той донесъл нещо от един древен индийски мъдрец:
Мъдростта ме учи, че съм нищо;
Любовта ме учи, че съм всичко..
И животът ми тече като река между тези два бряга…
Какво ли се случва, когато единият бряг липсва?

Нали се договорихме – приказките “по Езоп” са нещо по – различно.. А и приказките от реалността са по-полезни. Като Витамин С при настинка. В балкански вариант, поуката от приказката е: не поставяйте каруцата /мечтите си/ пред коня /целите си/ и тогава пътят пред вас е открит и безкраен… И ако някога минете покрай Езоп, поздравете го. Ако минете покрай Пепеляш, спрете за малко, за да го събудите…
Но ВИНАГИ, абсолютно винаги… след срещата с Езоп или с Пепеляш – се качвайте на каруцата си и продължете напред… Езоп със сигурност няма да ви настигне /той нито има каруца и кон, нито цел да ви настига/. А ако “събуденият” Пепеляш се справи с камъните пред него и ви настигне.. Какво пък – една каруца с кон до вас – няма да ви навреди.. И накрая - приемете, че Пепеляшка, Пепеляш, Езоп и разказвача са измислени и всяка прилика, която биха намерили читателите с хора или случки от живота – е случайна.


И въпреки това – за да бъдат спазени правилата на тези, които пишат и на тези, които четат
– сме длъжни да ви уведомим, че всички права върху тази приказка са copy rights на Езоп.
Той ги предоставя на всеки – била тя Пепеляшка или не, или Пепеляш или не - който желае да ги притежава.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
BlackCat
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив

МнениеВъведено на: 01 Фев 2004 12:59:15 » Отговори с цитат върни се горе

Прочетох приказката ти с голям интерес. Много неща си казал. Особено ония "между другото" Smile
Моите почитания!
Smile

_________________
BlackCat
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
Alita
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 30, 2004
Мнения: 4
Място: Пловдив

МнениеВъведено на: 01 Фев 2004 13:41:37 » Заслугата е на Езоп:) Отговори с цитат върни се горе

Здравей,

Благодаря за отзива. Но заслугата е на един приятел,
Езоп, с когото понякога си говорим за нещата от живота.
А аз само записвам..

Приказката, която е публикувана има още две продължения..
А може би ще има и повече...

Поздрави

Алита Пловдив
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
BlackCat
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив

МнениеВъведено на: 01 Фев 2004 13:54:19 » Отговори с цитат върни се горе

Ще чакам продълженията с любопитство и нетърпение Smile Сигурна съм, че не само аз.
Smile

_________________
BlackCat
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
Alita
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 30, 2004
Мнения: 4
Място: Пловдив

МнениеВъведено на: 01 Фев 2004 14:11:01 » Отговори с цитат върни се горе

Здравей отново,

Защото си първият "критик" на първата публикация тук
(и то в /+/ смисъл), правя изключение и публикувам
втората част от приказката, такава каквато
съм я записал от Езоп.

BlackCat сигурно носи късметSmile Как мислиш?

До скоро,

Алита Пловдив
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
ira_mira
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 19, 2007
Мнения: 1

МнениеВъведено на: 19 Май 2007 20:27:10 » Отговори с цитат върни се горе

Живеем във време в което съкровената човешка същност е изместена от повърхностното и показното. Езоп в лицето на автора е създал една забележителна приказка, за човека, толкова елегантно написана, толкова разбираща нашите вътрешни загрижености, толкова полезна за нашия личен и социален живот, че тя ще бъде подарък за всеки който я прочете! Брилянтните разсъждения и интригуващите истории на Пепеляш и Пепеляшка ни карат да надскочим ограниченията които сами си създаваме, и сочи начина по който да ги преодолеем. Приказката за Пепеляш и Пепеляшка е своеобразен ключ към успеха за хора от всички социални слоеве, която силно провокира мисленето.Изключително приятно четиво, както за тези, за които темата е нова, така и на онези, които са вещи в тази област.Великолепна и въодушевяваща!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
angar
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1168
Място: София

МнениеВъведено на: 20 Май 2007 11:46:49 » Вероятният коментар на Езоп Отговори с цитат върни се горе

Какъв ли коментар би направил на този текст Езоп? Вероятно с тази си басня:
"Хората се събрали на брега, вперили очи в морето, където в далечината се виждало нещо. "Кораб трябва да е!" - казвали си те. След известно време видели, че нещото е много по-малко. "Лодка трябва да е!" - казали си те. След известно време нещото се приближило още и хората видели, че това е един пън. "Очаквахме нещо, а се оказа нищо!" - казали хората."

А моят коментар е, че дотука написаното е твърде многословно за малкото информация, която ни поднася. Че стилът съвсем не отговаря на стила на Езоп, и значи се спекулира с авторитета на великия баснописец. Това че този Езоп е някакъв ваш познат с този задължаващ прякор се разбира много късно, а и съвсем не личи с какво този прякор е заслужен.
Оставам с надежда за по-ясна втора част и за наистина оригинална и ценна поука.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Amphibia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 30, 2003
Мнения: 159

МнениеВъведено на: 22 Май 2007 12:58:21 » Отговори с цитат върни се горе

Поздравления и от мен за приказката!
Присъединявам се към коментара на Котката - особено за нещата "между другото"...
И дано по-често впрягаме конете и каруците по "правилния начин" Smile)

Усмивки! Smile)
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com