Последният ден на един факир

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Последният ден на един факир

Виж го тоя. Ходи и не вижда по-далече от носа си. Мъгъл! Поредния, който си плаче да му забия една магьосническа плесница. Шляп! Заболя ли...? Аха, чудиш се откъде ти дойде, а? Няма да разбереш! Защото си един проклет, обикновен мъгъл и не разбираш от работите на магьосниците като мен. Може и да не съм Великия Мерилин, нито Оракула Делфийски, но и аз, Факира Мишо знам и мога някои работи.

Кога го разбрах ли. Отдавна. Още в онова сополиво детство, когато скъсах чорапогащника на оная другарка. Блъснах я без да искам с колелото, а тя ми зашлеви шамар. Не бях виновен. Тя излезе изневиделица зад ъгъла. Поисках да ѝ се случи най-лошото и в следващия момент се спъна в една разбита плочка. Скъса и другия крачол и счупи капачката на коляното си. Така ѝ се полага. Сигурно ще попитате кога се уверих окончателно в своите свръх способности. Ще ви кажа. Разбрах го, когато Иванчо, оня наглец от шести б клас получи епилептичен припадък и си глътна езика. Едва го спасиха, защото не поисках да умира. Исках само да го накажа. Не съм чак толкова зъл. Но той си го заслужи, като ми скъса учебника по аритметика и ме се присмя пред целия клас, че съм бил зубър. Затова му пожелах една порядъчна злина и след седмица щял да се задуши, докато ръфал баничка.

И така, мисля, че вече разбрахте кой съм. Всички ми викат Мишо, но те не знаят за моите магически възможности. Затова така пренебрежително се обръщат към мен. Но аз знам, че съм магьосник и се наричам Факира Мишо. След тези случки започнах да предизвиквам все по-необичайни неща. Лъжиците се кривеха, когато баба ме насилваше да ям безвкусната ѝ каша. Аз лично ги изкривявах само със силата на волята си. Птичките, които имаха неблагоразумието да се изцвакат на дрехата ми попадаха в лапите на котараци. Така им се полагаше. Веднъж даже чашата, която служеше на татко да злоупотребява с алкохол се изплъзна от ръцете му и виното се разля на новите му дънки. Всички тия и още много беди се случваха само защото аз така бях пожелал. Когато навърших пълнолетие установих, че магиите ми прерастват все по-често в злонамерени действия спрямо другите. Това започваше да ми носи неподозирано удоволствие. Най-много ме кефеше когато някой си го получи незаслужено. Да видите само учудените им погледи, когато им залепя факирски шамар изневиделица.

Една студена февруарска вечер в прашния салон на кварталното ни кино, докато гледах филма за Хари Потър разбрах кой съм. Аз съм Аврор и то от доста добра класа. Владея магията, и бяла и черна. Черната ми доставя повече удоволствие. Всички останали са обикновени мъгъли. Демек непосветени бездарници, които заслужават подигравки и мъчения от нещо, което определят като съдба. Обикновени глупаци са те, щом си мислят, че всичките злини, затрупали бедните им глави са плод на сляпа случайност. Аз знам, че има и други аврори, които безчинстват като мен. Само дето не съм се научил да ги разпознавам. Но и това ще стане.

Най-много ми харесва да наказвам надутите пуяци, дето си мислят, че света е в краката им. Например вижте съседа. Хубавец. Онзи ден си купи нов, лъщящ автомобил, а днес му го блъснали на един паркинг. Нищо му няма, на автомобила, само че от едната страна вече не е толкова лъщящ, защото една дълга и широка лента от началото до края е останала без боя. Пак може да си го кара, ама не знам защо няма настроение. Всъщност знам. Защото аз така пожелах. Не понасям ухилената му, самодоволна физиономия и го наказах по най-хуманния начин. Той да благодари, че не ме подразни повече, че можех и на него да си го изкарам. Кой си мисли, че е той? Един обикновен, дрислив мъгъл, награден от съдбата с атлетично тяло и красива физиономия. Умирам си, да си го изкарам на такива!

Ами хубавото Марче? Голяма красавица, така е! Красива, ама си стиска коленете и не иска да ги разтвори за мен. Виж я ти… коя си мисли, че е тя, София Лорен!? Не знае Марчето на кой е отказала. Не ми знае истинското име и продължава да се перчи с хубавката си муцунка и хавайския тен. Продължаваше до оная сутрин, когато застана пред огледалото и викът ѝ изплаши котката на съседите чак през три етажа. Грозни пришки я бяха обезобразили и хубавичкото ѝ личице беше заприличало на пица Ал Тоно. Скаридите излизаха от всяка гнойна пъпка, обградена от парченца червена чушка, маслинки и Горгонзола. Заслужи си го.

Продължавах така да си безчинствам до оня ден, когато и на мен ми се случи нещо странно. Както се шляех и причинявах беди на горките мъгъли изведнъж срещнах погледа на едно, на вид обикновено момиче. Опитах да ѝ приложа някой от моите трикове, но не действаше. Дали изведнъж не бях загубил способностите си? Или насреща имах по-опитен майстор, който успяваше да блокира всичките ми опити да му навредя? Странно. До сега не е имало случай някой да устои на зловредията ми. Свалих една котка от близкия перваз. Значи още мога. Но момичето ме погледна укорително, сякаш знаеше, че аз съм го направил. И тогава се случи. Изведнъж денят стана по-слънчев, макар от сутринта да ръмеше неприятно. Птиците запяха, а магазинерката от плод и зеленчука ми подари портокал. Нещо или някой ме накара да ида до момичето и да му подам оранжевия плод. Тя се усмихна и тогава усетих как всички зли ангели издайнически ме напускат. Поисках плода да е пълен с червеи, но когато тя го разтвори ме лъхна познатият свеж аромат на средиземноморски цитрус. Подаде ми парченце и някой протегна ръката ми вместо мен и го взе.

Това, което стана после не искам въобще да го описвам, защото е крайно недостойно за един изпечен аврор от моята класа. Единствено мога да кажа, че се почувствах напълно провален във магьосническите ми начинания. Мислех, че трябва да избягам, да злобея, да безчинствам, но вместо това хванах подадената ѝ ръка и двамата тръгнахме сред пойните песни на птички през ноември, усмихнати и доволни. Не знам кой ми сви тоя номер, но усетих, че много ми харесва. Така вървим и до днес и вече за нищо на света не бих се върнал към злото си минало.

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Хехехе! Любовна магия! Хубав разказ!

хубава история Laughing

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Факир ли си - за цял живот е. Very Happy

Успех, Факире!

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Много факири се пръкнаха сред нас. Лъжефакири. И някъде там, сред тях се таи някое малко момче, което си говори с мухите, дето съхнат от лани на перваза...

За тях е туй нящо.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите