ХАОС

ХуЛитер Записан(а): May 09, 2006 Мнения: 22

Хукнах сутринта, обаче по пижама,
но пък със червило и парфюм,
с розови пантофи - дама съм голяма,
що ли мигат всички опулено навън.

Четката за зъби, вместо телефона
в джоба ми кротува - няма да звъни,
но защо ли търся ключа си от хола,
когато за билетче трябват ми пари.

В чантата ми моля - стария будилник,
вместо диктофона - оле, прозвъня,
шефът мълчаливо цъка и се моли:
"Божичко, и тази е нечия жена."

Туйто, мръква вече, чехлите ми стягат,
кучето забравих пред някой магазин.
Боже, от акълите, ти кога си давал,
де ли съм била, та нямам ни един.

Оффф, че ме подсети,
да обуя боти,
да не тръгвам с чехлите,
във ръка с компот.

Да си взема чантата.
Да си сложа шапка -
да не ме разбърква
вятърът със капките,

да не ме отмие
дребничкия дъжд,
пак ще си напомням -
шапката си дръж! ( Дръж ми шапката щото сме и с двамцата Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите