Приказка

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2018 Мнения: 3

В едно градче планинско и красиво
мъжете си живеели щастливо.
След работа във кръчмата отиват,
ту пеят, ту се карат, ту се сбиват...
но накрая, като най-добри другари
прибират се във къщичките стари.
Там още чашка-две допиват
и... с гръб към булката заспиват.
Сегиз – тогиз /ако им дойде
в повечко ракийката/,
някой ще прескочи до комшийката,
или пък – ако няма друга –
ще попрегърне своята съпруга.
Сегиз-тогиз!
Жените, недоволни, умували, кроили,
събрани на съвет решили:
„Ракийката е виновата
да бъде пренебрегвана ЖЕНАТА!”
Ще трябва бъчвите да изтекат,
а сливите във корена да изсушат.
Мъжете трезви вкъщи да стоят,
та... прелестите женски да ценят!
И тъй! Остана малкото градче,
без капка в ни едно мазе.
Утихна кръчмата насред мегдана
и тишина в градчето им настана.
Ни смях, ни врява, нито песен!
Повехнали мъжете като есен –
брадати и сърдити, зли...
С жените си по цял ден спорели
/ и комшулуците дори затворили/.
„ Не можеш трезвен мъж да съблазниш
със нежни думи, нито с красота” –
разбра го скоро всякоя жена
и женският съвет се пак събра.
Отчете първото си заблуждение
и взе решение:
Жените бързо сливи да садят
и комшулуците да разградят!
Че има ли ракийка – смях и грях,
сегиз-тогиз ще има и за тях!

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Абе... женска му работа. Нали прескачали пичовете по комшийките - значи за всички ще има! И хем чужд мъж! Много ми допадна - има самокритичен елемент. Хехехе!

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2007 Мнения: 21

Много вярна и добре разказана приказка! Razz

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите