whitetomcat
ХуЛитер
Записан(а): Mar 25, 2006
Мнения: 167
Място: Добрич
|
Въведено на:
20 Фев 2019 18:37:56 » КАКВО Е ЛЮБОВТА НИ |
|
КАКВО Е ЛЮБОВТА НИ, ДЕН
... след победените заблуди? –
Измислен клоун, откровен
в несъществуващи етюди.“
(или как ми се наложи да кажа на Красимир Ранков „Шапка ти свалям!“)
Звъни ми той, и вика: – Намислил съм да поставя мюзикъл в
добричкия театър, все пак съм му шеф, наемаш ли се ти и Камелия
Кондова да напишете текста? (разшифровано значи: то Камелия и сама
ще го напише, но що не добавиш нещо „за цвят”?) – Ама Краси, аз кога
да съм писал мюзикъл? – Що бе, за да направиш нещо, трябва вече
да си го правил ли? (ако не сте преговаряли с истински талантливи
режисьори, знайте – те така се мотивират – да нямаш какво да кажеш).
— Освен това ще работиш с Петьо Радевски! (демек, голяма чест, и
съм длъжен да знам с кого ми се оказва милостта да взаимодействам).
Точно така излезе накрая – опитайте само да си представите
оркестъра на Радевски, който на доста нетипични инструменти –
легени, корита за пране, кратуни (кухи тикви) и каквото ти хрумне,
излълнява и класическа музика, и поп хитове? – направо ми спря
дъха...
Мюзикъл си е музика и танци, нали така? Та аз и Кондова да
напишем шеговити текстове към хитови песни, понеже идеята е народа
да се весели и смее от душа?
— Но Краси, толкова хора на сцена ще е страшно скъпо! (подпитвам
си аз, да знам доколко да се разпростра).
— Теб това не те засяга!
— Тогава искам в дъното на сцената на „приглушено” осветление
двама да правят секс върху бюро, докато звучи песента! (Тъй де, ако
нямаш и претенции, какъв автор си?!)
Всъщност препратката ми беше към популярни български филми и
постановки, понеже се тръгваше от идеята „45 години стигат”, срещу
което възроптах и го замених с „И век ни е малко”, и в процеса на
работа преценихме пародиите да са върху наши си, български песни, та
припева към популярна италианска песен така си и остана само като
заглавие на тези ми редове.
И идва денят на премиерата, и какво да видя – на входа на театъра
– крава! Ама жива, и срещу билетчето на всеки зрител му доят чаша
мляко!
Е как да не му кажа на Краси Ранков: – Шапка ти свалям! |
|
|