Не на мене, жено, тия

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Купих на жената къща
с двор голям за рахатлък.
Първа се нанесе тъщата.
Що ли? Щот съм будаллък!

Гъсто мляко от комшията
бе подквасила. С каймак.
И затънах чак до шията
в нейните мечти: Юнак

ще ми станеш тука, сине! -
рече с мазния си глас.
Дъщеря и се размина
с робски труд, но не и аз.

И започна одисеята -
с крави, патки и овце.
- Асфалтирай днес алеята!
Дворът сам ще изореш!

Тъй ме изкомандва тъщата -
плановик със план готов.
Шикалкавях, но без връщане -
бях се женил по любов.

Две реколти от земицата,
плодовете - на пазар.
Хлътнаха корем, очища,
ка'т на селски говедар.

Ставах в четири без десет
стоката да наглася.
Мислех си, че ще обеся
най-накрая таз' жена.

Пощуря от натрапчивост
скрития във мене глас.
С много срам, но с доверчивост
психолог потърсих аз.

Хапове изписа доста
и сеанси с куп пари.
Не престана дни и нощи
тази ярост да гори

Братовчед един ме светна
къщата да препродам.
На стълба обява лепнах
и, прибрал се в нас едвам,

хванах двама мераклии,
дето искат къща с двор.
Не на мене, жено, тия!
Свърши селския ми зор!

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Пристрастен съм към темата "тъща". Хареса ми много стихотворението, но все пак си жена, милостива си. Нали щеше да я обеси, трябваше тази линия да развиеш по-подробно. Би било много справедливо и поучително. А и смешно...

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите