СПИ МИ СЕ

ХуЛитер Записан(а): Feb 22, 2019 Мнения: 4

В малкия град всички се познават. Това от една страна е добре - като влезеш в кафенето, по съседните маси са все свои хора. От друга стана обаче всички знаят всичко за теб и това често създава неудобства.
Годината е 198&. Неделя. Избори. Макар и в предизборния ден кръчмите да затварят рано, за да не се изтъпани на сутринта някой кьор-кютюк пред урните и на пияна глава да наруши политкоректността, аз все пак съм намерила начин да окъснея почти до зори. Едно от предимствата на малкия град е, че имаш много приятели.
В ранната неделна утрин празнично облечени хора - индивидуално, семейно и дори колективно се насочват към избирателните пунктове за да дадат своя глас за ...ъъ, за когото е трябвало, не помня. От високоговорителите на вълни се носят дайчовото, дунавското и други хора. Хората са весели, слънцето свети. Празник. Избори.
Аз спя. Никакви хора и ръченици не могат да проникнат в съня ми, за да ме призоват към изпълнение на гражданския ми дълг. Тялото ми се е сгушило блажено сред омачканите чаршафи, а духът - духът ми го няма никакъв, де да го знам къде е бил всъщност, духовна му работа.
Времето отива към обяд. Вече близо 86% от избирателите са дали своя глас. Избирателните секции са излезли на финалната права и са започнали да отмятат в списъците негласувалите с червен химикал. Зер гордост и признание е точно твоята секция да постигне 100% избирателна активност.
Аз спя. Спя сладък неделен сън и слънцето, протегнало закачлив лъч към лявото ми ходило, подалото се изпод завивката, съвсем не ми пречи. Нито дайчовото. Нито изборите. Спя.
Обаче председателката на избирателната секция хич даже и не спи. Тя брои и отмята. И тъй, отмятайки, достига до моето име и възкликва: „Аха!“ След туй злорадно грабва телефона и звъни. На майка ми.
Аз спя. И тъй както си спя, в съня ми, дълбок и живителен, се забива нещо остро. Свредел. Или тирбушон. Изобщо нещо, което се забива, въртейки се. Сънят ми е дълбок, но крехък. Всичко може да го нарани. Особено свредел. Дррррррррр! О, телефонът е! Да си звъни, на кого му пука! Ззззззззззз! О боже, няма ли да спре!
Ако това се случваше днес, просто щях да протегна ръка към нощното шкафче или да я мушна под одеалото, да напипам телефона и да го изключа. Обаче през 198& година телефонът се въздигаше гордо и достолепно на пиедестала си в коридора. Представете си!
И тъй като повече не мога да търпя свредела в главата си, скачам от леглото и хуквам към телефона с твърдото намерение да го прасна в земята. Но когато стигам до него, не го праскам, а вдигам слушалката и мъченически простенвам: „Дааа...“ И веднага след това, престорено бодро и енергично: „Да бе, да, майко!... Уф, не... Да, да, тъкмо тръгвах, не се безпокой! “
Та така, ако имате някакви съмнения, то знайте, че вътре в някакви си пет минути, навлякла първите попаднали ми дрехи и след явно неуспешен опит да се среша /за миене и дума не става/ аз вече крачех, стиснала зъби, към кварталния избирателен пункт. Ето, влизам забързана, имитирайки ангажираност и подавам паспорта си. Феята на избирателната урна ми връчва някакви листчета и плик. Аз, недостатъчно събудена, а и природно наивна /„младост“ беше тогавашното ми оправдание, а сега просто нямам такова/, взимам хартийките и се опитвам да ги напъхам в плика, без да се отдалечавам се от касата, тъй да се каже. В очите на жената плисва ужас. „Ама моля ти се!“ - крещи тя - Трябва да влезеш в Тъмната стаичка. Ей там, зад завесата!“ Сочи отчаяно и едновременно се оглежда за съчувствие към членовете на избирателната комисия. Всички ме фиксират с праведно възмущение. „А, да! Извинете!“ - измънквам смутено и се пъхам зад пердето. Там, без дори да ги погледна, надве-натри натиквам листчетата в плика, връщам се обратно, мушвам всичко това в процепа на прозрачната урна, измърморвам „Довиждане!“ и се повличам обратно.
Към къщи, към леглото, към чудесната, ленива и слънчева неделя, безкрайно благодарна, че всичко свърши. Зад гърба ми лелката грабва телефона със злобна радост.
Не ми пука. Спи ми се.

Някои хора сън не ги хваща в изборния ден...не може така сънливо Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите