Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: coolmimi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13834

Онлайн са:
Анонимни: 358
ХуЛитери: 6
Всичко: 364

Онлайн сега:
:: pavlinag
:: Albatros
:: stanina
:: angar
:: rady
:: pastirka

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2019 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Зимна поезия
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
BlackCat
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив

МнениеВъведено на: 10 Яну 2006 21:32:18 » Зимна поезия Отговори с цитат върни се горе

Преди време си направихме колекция с есенни стихове, а днес нещо ме тресна и се зачудих защо забавихме толкова зимната колекция Smile Помагайте да си съберем и нея Smile
Ето моето любимо, което не веднъж ме е спасявало от зимата през всички сезони Smile:

* * *

На зимата запуснатият храм
скриптящите си порти не затваря.
И жадната душа на януари
като последна свещ блещука там.

Следобедът отстъпва, размножен
в безбройните значения на здрача.
Градът е общество от минувачи.
Животът е почистен и снишен.

Животът е подслон необходим.
За малко сме във него приютени,
разпънати от смешно двоумение -
да седнем ли, или да постоим...

Студът под пепеливите палта
ни изтезава грубо и пристрастно.
На този свят смъртта е безопасна.
Но строго забранена е смъртта.

На този свят все още предстоим.
И учим същината му лукава:
каквото сме загубили - остава,
каквото притежаваме е дим.

А утре ужас ще ни възвиси.
Или крушение ще ни разпали.
И само силна като цианкалий
прашинката любов ще ни спаси.

Калин Донков

_________________
BlackCat
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
peri_pathetic
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 12, 2005
Мнения: 14

МнениеВъведено на: 11 Яну 2006 14:46:01 » Едно есенно-зимно Отговори с цитат върни се горе

И зимата

И зимата ще ни затвори скоро.
Ще падне сняг на нашите балкони.
Напразно в пустотата бяла взорът
картините на лятото ще гони.

Тогаз, уединени, ще си спомним
и таз разходка сетна в планината,
това великолепие огромно
от багри и от есенна позлата.

И като гледаме в снега трохите
и стъпките на бедните врабчета,
ще виждаме стената на елите
и на брезите златните кубета.

Мъглите зад прозореца ни зимен
тогаз ще ни напомнят мълчаливи
за въздуха мъглив и сякаш димен
под буките оголени и сиви.

Разравяйки червената жарава,
ще бдим в нощта и паметта огреял,
тоз огън шумата ще възкресява
и стъпките ни шушнещи из нея.

И нищо, че огнището ще стине
и зимата ще ни обгражда пуста,
ще населиме нейните пустини
със наште спомени и наште чувства.

Атанас Далчев
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
vitsavia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 07, 2004
Мнения: 124
Място: http://gerganna.blogspot.com

МнениеВъведено на: 11 Яну 2006 14:54:44 » Отговори с цитат върни се горе

Ето нещо и от Валери Станков :

Зима

Защото е зима, защото през преспите сняг
един помияр се разписва със кървави лапи
и хлъзгаво слънце зад хълма изхлузва се пак,
нахълтва нощта, а студът се нахвърля и хапе,
защото е зима - и няма да съмне цял век,
а в мойте поляни косачът гнездата посече,
къде да се дене, къде да се дене човек,
освен да избяга
някъде много далече...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
vitsavia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 07, 2004
Мнения: 124
Място: http://gerganna.blogspot.com

МнениеВъведено на: 11 Яну 2006 15:10:17 » Отговори с цитат върни се горе

Сняг

И пак потъвам в тишината
на малкия сънуващ град.
Снежинките край мен се мятат,
затрупват моя път назад
и аз очаквам непременно
след малко да те срещна пак –
от синя лампа озарена,
в косите – шепа първи сняг...
С мълчание да те спечеля.
И пътят ни да стане общ.
Да ни събира и разделя
отново всяка нова нощ.
...Мълчат дърветата бездомни.
Дали си още в този град?
Попитах и снега – не помни.
Снегът е много, много млад.


Георги Константинов
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
vitsavia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 07, 2004
Мнения: 124
Място: http://gerganna.blogspot.com

МнениеВъведено на: 11 Яну 2006 15:16:07 » Отговори с цитат върни се горе

И понеже не ми достигна скромност Very Happy , добавям и нещо свое :



Въздишка от премръзнал палец

Без край
една снежинка
слиза...
Тишина.
Земята разтуптява зимата.
В огъня звънят искри,
линеят златни птици,
разплитат
тънки нишки
от постелята,
заметната през прага
на дома ни.
Картината
озаглавена "Чай за двама"
затопля пръстите
на романтичния художник -
следа от длан,
въздишка от премръзнал палец
и току-виж
ни нарисувал
стари и самотни...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
peri_pathetic
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 12, 2005
Мнения: 14

МнениеВъведено на: 11 Яну 2006 15:25:15 » Моля, само класика Отговори с цитат върни се горе

vitsavia, и ти да се наредиш в една колонка с Поетите, а?
Е щом опряхме до тебе, нали не възразяваш за малко Валери Петров Twisted Evil
А и да възразяваш, изобщо не ми пука Evil or Very Mad

Сиво

По Нова година
разхождам се пеш.
Японска картина:
мъглица и скреж.

Поглъщащо сиво.
Игли от сребро.
Измамно красиво.
Привидно добро.

Поне люта зима
да беше дошла!
А то какво има?
Скрежец и мъгла.

Валери Петров
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
fightingone
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 17, 2005
Мнения: 103
Място: София

МнениеВъведено на: 11 Яну 2006 21:01:40 » Отговори с цитат върни се горе

Мелодия декември

Есента ни ограби. Есента ни остави без нищо.
Календарът предлага единствено здрач занапред.
И една самота - като облачно пусто летище.
Без да носим багаж. Без да имаме в джоба билет.

Безопасната жажда за музика тежко възкръсва.
Хоризонтът издишва презрителен сив неуют.
А в света, преизпълнен от близкото наше отсъствие,
равномерните перки на времето скърцат от студ.

От забравени лампи потича снегът вертикално.
Градовете примигват на хляба под погледа мек.
А една самота! Като нощна безлюдна чакалня.
И от всяко търпение сам се отрича човек.

На съдбата във подгъва няма зашита монета.
И щастливият случай отстъпва по свойте следи.
Да затегнем колана, душа - и да вървим на небето,
откъдето през лятото скочиха всички звезди ...

Калин Донков
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
peri_pathetic
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 12, 2005
Мнения: 14

МнениеВъведено на: 12 Яну 2006 14:01:42 » Още Валери Петров Отговори с цитат върни се горе

Преболява

Над капчука в игли,
сред воали мъгли
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.

Във планинския пост
няма завист и злост
и животът е прост
за незнайния гост.

Нито звън на шейна,
нито глас на жена,
вредом само една
тишина, тишина.

Сняг вали, сняг вали
над заспали ели…
Не боли, не боли,
преболява, нали?

Валери Петров
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
BlackCat
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив

МнениеВъведено на: 13 Яну 2006 12:42:18 » Отговори с цитат върни се горе

Сетих се за нещо от един млад автор Smile

Зимни птици

Ние сме зимни птици
и не бягаме на екватора.
Не се събираме по жиците -
топлим се с радиатори.

Ние сме зимни птици.
Храним се със сняг и камъни.
От загубена битка - войници,
отдавна за нас са забравили.

Ние сме зимни птици
и сме свикнали все срещу вятъра.
А крилата ни - черни камшици,
бодат съвестта на онези в екватора.

Ние сме зимните птици!
Първо ще умрем; после ще се предаваме.
И за гнездо, мъниста и слама
вече е късно... късно да се продаваме.

Мартин Петков

_________________
BlackCat
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
peri_pathetic
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 12, 2005
Мнения: 14

МнениеВъведено на: 13 Яну 2006 12:54:35 » И още Валери Петров Отговори с цитат върни се горе

Като прочетох младия автор и веднага ми се прииска компенсация от класиката Smile

Зимна среща

Като детска картинка, сред скрежни ресни
като сън, като нещо, което
другояче не може да се обясни
освен с милост, дошла от небето -

тънконого, кафявичко, с млади рога,
ето, скочи и вече го няма!
Ала нещо във мен се обажда сега:
а да беше видяно от двама!

То се знае, така е. Но може и сам.
Виж как светят тунелите бели!
И най-сетне въпросното щастие там,
за което си мисля, не е ли

и то скок на сръндаче: дорде разбереш,
дорде кажеш за миг да почака,
пак останал си сам пред завоя във скреж
със пращенето леко в шубрака.

Валери Петров
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
BlackCat
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив

МнениеВъведено на: 13 Яну 2006 12:58:07 » Re: И още Валери Петров Отговори с цитат върни се горе

peri_pathetic написа:
Като прочетох младия автор и веднага ми се прииска компенсация от класиката Smile


Не се оплаквай, че ще взема да пусна нещо мое Razz Laughing
Дай още, моля Smile

_________________
BlackCat
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
peri_pathetic
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 12, 2005
Мнения: 14

МнениеВъведено на: 13 Яну 2006 13:18:17 » И пак Валери Петров Отговори с цитат върни се горе

BlackCat, на тебе не мога да откажа Smile
И не се притеснявай, пусни нещо твое Cool
После аз пак ще пусна класика Laughing

Зиме

Детински, в зимната пътечка,
сред тишина и звезден прах
по синкавото с тънка клечка
любимо име начертах.

Под месеца, сред рая снежен
то бляскаше едвам-едвам
и донемайкъде разнежен,
аз бавно продължих натам.

Но после нещо отклони ме,
тъй както често става с нас,
и за написаното име
на връщане забравих аз,

така че с тъничка болежка
след време си представих как
без спиране, в обувка тежка,
го бе отминал моят крак.

Валери Петров
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
BlackCat
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив

МнениеВъведено на: 13 Яну 2006 13:25:27 » Отговори с цитат върни се горе

Що пък да не ти отговоря на предизвикателството?! Да няма да е първия път, когато се излагам, я Very Happy Барабар Котка с Валери - както е казал народът Laughing Laughing Laughing Но пък се успокоявам, че после ще пуснеш нещо по-смислено от моето хахахахах Very Happy

Януари

Върви си януари, отминава,
прехапал заледените си устни.
Очаквах го преди - като начало.
Сега го отброявам. И си мисля
за всички начала, които плашат
и нищичко не обещават даром...
А зная, че е нужна само крачка,
дори когато пътят си е старият...
Загръщам се във шал от нерешителност,
от който става още по-студено,
и кимам си с усмивка извинително,
че търся повод да се скрия в себе си,
да заздравя стените на сърцето си,
които неведнъж са наранявани...
И всъщност се предавам неусетно.
А януари си е само оправдание...

_________________
BlackCat
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
peri_pathetic
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 12, 2005
Мнения: 14

МнениеВъведено на: 13 Яну 2006 14:12:48 » Барабар Валери с BlackCat Отговори с цитат върни се горе

Ох, BlackCat, сърце не ми дава Crying or Very sad в тоя фатален януарски петък да мина път на януарския ти бисер, ма нали вече обещах, няма как Sad

Първи сняг

Той не бе от тези там,
тежки и дебели,
дето стапят се едвам
след недели цели,

беше чист и беше бял,
весел и омаен,
но валял-недовалял,
временен, нетраен,

сняг, но лекичък такъв,
пудра - сякаш - суха,
колкото едничко "Пъф!"
в миг да го издуха,

колкото, подобно сън,
да изчезне бърже,
колкото ти, чул отвън
как шейничка стърже,

с болка да си спомниш как,
като бил си малък,
тичал си към тоя сняг
с недояден залък.

А сега какво освен
грижи той ти носи,
тъй уж лек, а пък студен,
скърцащ от въпроси,

сняг, но колкото да се
каже, че го има,
колкото да донесе
във сърцето зима…

Валери Петров
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
peri_pathetic
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 12, 2005
Мнения: 14

МнениеВъведено на: 16 Яну 2006 13:04:05 » Малко световна зимна класика Отговори с цитат върни се горе

Колекция "Зимна поезия" без Пушкин не става, па макар и в превод Smile

* * *
(2 ноември)

Пак зима. И какво да правиш тук? С въпроси
слугата, който чай в постелята ми носи,
посрещам: как е вън? вали ли още сняг?
фъртуна? или не? да станем ли и крак
да пъхнем в стремето, или човек да гледа
до обед старите журнали на съседа?
Утихнало. След миг на коня скачам аз
и се понасям в тръс сред утринния мраз;
държим камшици, а след нас гъмжи от псета;
и взираме очи все в белите полета,
кръжим, препускаме и в ранната тъма
с трофей - два заека - се връщаме дома.
Ах, как е весело! Но мръква: вятър вие;
свещта е с тъмен зрак; сърцето плахо бие;
на капки скуката-отрова гълтам пак.
Чета, но буквите пред мен се втурват в бяг,
изчезват мислите… Аз книгата затварям,
перото вземам и насила разговарям
със свойта муза, в сън оборила глава.
Плетат се звуците… Изгубил съм права
над римата си, над прислужницата странна:
стихът пълзи студен в мъглата бездиханна.
Посърнал, с лирата не водя вече спор,
отивам в гостната; там чувам, бъбрят в хор
за новия завод за захар, за изгода;
стопанката - и тя се мръщи като свода,
гадае, сложила на поп каро, или
чевръсто трака пак с железните игли.
Тъга! Тъй ден след ден текат в уединение!
Но ако привечер в печалното имение,
когато с часове стоя над шаха сам,
с кола или шейна пристигне, без да знам,
семейство някакво: старица, две девици
(две светлоруси, две тъй прелестни сестрици) -
как оживява се и моят глъхнещ кът!
Животът, боже мой, добива кръв и плът!
Отпърво погледи внимателни, с боязън,
и две-три думи, и мълвеж недоизказан,
след малко дружен смях и песни с пълен глас,
и буйни валсове, и шепот с тайна страст,
и дълги погледи, и спорове горещи,
и там, на стълбата, забавените срещи;
излиза девата, за да се разведри:
с открита шия, гръд, лицето й гори!
Не страда розата от бурята ужасна!
Как пари на студа целувката й страстна,
как само свежа е сред облак снежен прах!

А. С. Пушкин

Превел Кирил Кадийски
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com