Една надежда... и така

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Момчето, което нямаше крачета
(така роди се клетото дете)
откри в прахта загубена монета
и трескаво в ръцете си я взе.
На улицата рядко се намира
дори една огризка читав хляб
и с нова новеничката си лира
почувства се безпаметно богат.
Изтри калта във вехтото палтенце
и в кърпеният джоб я бързо скри.
Пълзейки тръгна бедното детенце,
но не забрави Бог. Благодари.
От малкото прозорче на домът им,
запуснат вестникарски павилион,
видя го мама. Мъката... Синът й...
И болката я скърши като клон.
Преви на две снагата костелива
на жизнената някога жена,
превърнала се в сянка мълчалива,
в агония по-страшна от смърта...
Замая я... Във вдън земя пропадна.
Кръвта във вените й се смрази.
Реалността сурова, безпощадна
убиваше я... Но не я уби.
Та как се мре! И кой й дава право?
Ръцете й ги има в този свят
това телце безпомощно, нездраво
да стискат, да прегръщат, погребат...
В гърдите колко мъка се побира?
Не се ли пръска женското сърце?
Изправи се... Синът й се прибира.
Но не забрави Бог. И го прокле.
„Виж, мамо, виж – пари! Кажи ми, мамо,
За колко време ще ни купят хляб?“
А думите в сърцето й сред рани
откриха здрава плът да прокървят.
Целува дълго топлите очички,
докато малкото момче заспа.
Една монета... Бог един за всички...
Забрави тях... Не стигат. И така...

Хубаво е, че има Автор от далече - вероятно от Англия...
В България не се търкалят лири по земята... Very Happy

Успех!

която отдавна вече се изгуби...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите