Една сутрин се събудих, без да ме боли нищо. Вместо да се зарадвам, се уплаших. Без съмнение съм предала богу дух така, както съм си спала сладко след вечерната доза антиалергичен хап. А дали не бях изпила и някое сънотворно? Не, нямам спомен. Пък и днес е неделя, а уикендните вечери са ми ракиени. Няма начин да съм съчетала спирт с бензо. Наркоманията не ми е страст за разлика от никотиноманията. Дай да се ощипя, може още пък да спя и да сънувам, че съм се събудила. Щип!
Май не ме заболя. Не съм сигурна. Хайде пак. Май ме засърбя. Боже, дали не полудявам!
Ох, като че ли ракията и минералната вода искат да излязат. А така ми е хубаво и топло под завивките... Този мой мъж е за електрически стол, че все отлага да направи тоалетна и вътре в къщата. Сега трябва да изляза под дъжда... Еха, ама аз съм си легнала била облечена. Тъкмо ще ми е по-лесно. А дали снощи не съм предчувствала, че ще умра и затова не съм се съблякла?
То не вали много, само църцори. Ще си сложа качулката на суичъра. А сега да видим дали ще ме залае кучето на комшията отсреща както обикновено? Тишина. Мълчи като че е предало дух на кучешкия си бог. Извиках му: „Зоро, майната ти!" Нищо. Трети път за щастие. Не. Стига, ще направя коктейл за чудо и приказ, ако още малко се повъртя!
Тръгнах навътре в двора и откъм клозета видях да се задава моят любимец Джиги, черният ни котарак, с походка на манифестиращ комсомолец. Като че ли идваше от тоалетната. Не, няма как да е посетил нашата светая светих, ама защо вратата й е зейнала? Няма как да е бил Джиги, а и свекървата не се вижда наоколо. Всъщност, какво значение има? Или има? Разминаваме се с котака на милиметри, но той не ме отразява. Не може да бъде?! Той винаги ми се отърква и жалва на неговия си език дори да е преял. Джигенце, Джиге, добро утро, сладурче, ще те изям, шептя и галя меката му козина. После закрещявам, като. не чувам гласа му. А той мълчи и гледа към вратата на лятната кухня, откъдето идва винаги храната му. Но там няма никого, само ветрецът полюлява стръковете на саксиените цветя, чиито имена не зная.
Внезапно ме стряска клаксон откъм портата. Забравила накъде съм тръгнала, хуквам обратно. Син мерцедес бръмчи като рояк оси. А очите ми вече са пълни с дъжд. Като в изкривено огледало виждам от вратата на шофьора да слиза моята голяма любов, моят вечен любовник Онзи- когото- не- забравям. И тогава кучето на съседа се разлая на умряло, Джиги се втурна да се скрие под окъпаните люляци, свекърва ми се зададе по шосето с торба хляб, застърга нещо откъм работилницата на мъжа ми, а от стаята на сина ми се сляха неговият глас и този на някакъв бездарен рапър...
"Хайде, спри дъскорезницата и слез от мен най- накрая". Извика нетърпелив, но познат глас. Този- когото- не - забравям. "И, по дяволите, иди до тоалетната, че тази нощ не стана нито веднъж. Нали не искаш да потънем в ракия, че както не можем да плуваме и двамата, ще се удавим за срам на целия свят!"
Станах, нямаше нужда да се оглеждам, затова с два-три подскока се мушнах в уютната баня на хотел Парадайс.
Тъкмо пуснах водата, чух аларма на телефон да звъни. Беше тъмно и студено. Спеше ми се като за световно. Бях увита с любимия си юрган до ушите. Как ли се бях озовала отново в леглото. И то моето си, вдлъбнато като лодка. А Парадайса къде се завря с Онзи, който...? Няма пък да мисля и няма да ставам!
"На работа си, ма, ще изпуснеш рейса! " Груб глас ме стресна и изтръгна от някъдето, което ...което какво? Не помнех! Главата ми бе като ударена с чук. Светът, осветен от стенната лампа, люлееше леглото ми. Усмихнах се и започнах бавно да се обличам срещу печката духалка, чийто топъл дъх сякаш мълвеше: " Болиш, жива си, болиш, жива си...И след малко ще се запуши от цигарата ти... .И от капучиното с вкус на шоколад".
Странно защо, тоалетната не влизаше в близките ми планове, но за това не ми се мислеше,
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
17 Юни 2018 04:58:27 » Странно защо, ...
... но в баналните сънища, понякога сънуваш, че летиш... Е, не точно
в конкретния случай, но чисто теоретично е възможно.
Успех!
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума