По Пътя

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Огненият залез тихо гаснеше въздишайки златоструйна жарава и покриваше с пламтящи целувки снагата на настъпващата вечер. Току-що малък облак бе изплакал любовта си по слънцето и житата празнуваха пременени в бляскава пурпурна позлата.
Той вървеше през тях зареял поглед в разтворените двери на небето и припламващите огнецветни пожари се оглеждаха в тъмните му очи. Щурците нежно плакнеха тъгата полепнала в косите на укротената, приласкана земя. В лъчистия въздух се гонеха птици. Устремените им сенки кръжаха в простора над него рисувайки странни, проблясващи знаци.
Човекът вървеше. Накъде? Сам не знаеше?!
Един див розов храст поиска да го спре… Напразно.
Овехтелите, прокъсани дрехи бяха мокри, но той не ги забелязваше. Крачеше в трепетен унес, а изранените боси нозе политваха сякаш в древен, езически танц сред ароматните вълни на житата. В широко отворените, опиянени очи преливаше луд, изгарящ възторг. Сълзи извираха от тяхната бездна, търкулваха се – усмихнати бисери, и заблестяваха с водния прах в брадата. Някаква рана, сладостен порив и радостна болка по недостижимото проплакваха ликуващи в неспокойната му душа.
Нима този мъж вървеше след залеза, вперил жаден поглед в надникналата безкрайност над теменужения хоризонт – безкрайност… жива и истинска, потайно нашепваща предвечна приказка за далечни, омагьосани от доброта и великолепие светове…
Приказката може да продължи, Прекрасна.
Довърши я в сърцето си, когато сънят докосне пеперудените ти клепачи, но знай, че тя не е само красиви думи… Всеки сам трябва да открие Истината извървявайки трънливия път към нея със собствените си нозе. Мълчаливо!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Поетична, цветна импресия!
Браво! успех!

ХуЛитер Записан(а): Jun 14, 2018 Мнения: 2

Впечатляваща емоционалност и полет на духа! Желая Ви успех!

красиво написано!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите