С дъх на лято

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Задъхано пристига. Явно бърза
да палне с дъх жаравата, в която
отронва куп зърна, а после връзва
на възелчета песенното ято.
На вид е лекокрило, с бяла дреха
над склонове прииждащи в зелено.
Докато приближава, се заглежда
и слиза към полето уморено.
Нали е пришълец, не се помайва –
приятелски ръката си подава
и с краткото докосване извайва
контура, който гали сетивата.
Витае. В маранята се стаява,
но щом се палне въздухът по пладне
под сянката на орех се смълчава
преди в овала зрял на плод да падне...
Задъхана, след него ще затичам,
след сянка от перце на синя птица
и стигна ли го, аз ще го попитам –
дали е звън от слънчева жълтица?
Дали в звънтежа речен син потъва
или в малина алена линее?
Но струва ми се – твърде много бърза,
а искам още дълго в мен да зрее...
Изгубена в тревите, ще се моля
преди в откос на вятър див да падна
в потока син на волния му полет
частица от небе да си открадна.

Прекрасен текст като съдържание и форма! Фаворит ми е! Отличен!

Много ми хареса!

Успех!

Успех!

Успех и от мен!

Дойде!
"...в малина алена линее..."
развява се на лятото перчемът -
оранжево и синьо, лилавее
в отенъци на облаци вечерни
и се прехласва, и е хвали гръмогласно -
небето се пропуква от гласа му.
Дошло е лятото. Да ни е чисто, ясно
(и с морска пяна синьото поръбено...)

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите