competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
14 Юни 2018 21:28:58 » Две посоки |
  |
Тя се пипа по вратлето. Нежно, несигурно, а може би, срамежливо. Отмята кичур коса, после наглася немирника зад ухо. Припряна е. Вратлето и кичура правят любов. Ветровито е. Топло към горещо. Прекрасен юнски ден, в който ти иде или да пиеш бира, или да си срежеш вена с парче стъкло от вече изпита бутилка бира. Времето е спряло и се измерва в дециметри. Хорската апатия в децибели.
Те, строителните работници, насядали на тротоара, правят първото. С бирата. Слънцето пари, боде очи, и най-вече топли пивото на тримата общаци седнали на изядения от червеи тротоар (общински червеи). Четвърти пикае зад ламарина, на ламарина, на метър от тях, не си дава вид на притеснен, не бърза, чува се дрънченето от струята чак до другия тротоар. Животът е спрял, сякаш той самият пие и пикае бира.
Той е отсреща, под дебела сянка, на висока маса. Също пие бира, и също така, не мисли за самоубийство. Гледа само в нея. В краката, в раменете ѝ, и в онзи палав, щур, извън мерен кичур. Не е виждал толкова красива жена. Походката ѝ... тя сякаш не ходи, а мечтае, мечтае крачейки. Небесно създание. Тленният ѝ силует хвърля обедна издължена сянка. Идва от неговата страна на тротоара. Не отсреща, към пияниците скатавки, за щастие негово. Тя е в тесни дънки, блуза с дълбоко деколте, черни слънчеви очила. Приближава. Поглежда го и се усмихва. Поздравява, той отвръща на поздрава. Влюбва се, или получава слънчев удар, май е все тая. Тя сваля черните очила, усмихва се и въпросително казва „ще бутнеш ли?“ „Ще бутна – отговоря той усмихнат – каквото трябва и където трябва.“ „Това е добре – добавя тя – като за начало, хайде да пробваш с оная таратайка, ей там, на предната пряка, не пали нещо. А, какво мислиш? Възражения?“ „О – не, никакви, отговоря той с възможно най-дрезгав гъзарски глас.“
Това бе вчера. Четвъртък.
Днес. Петък. 22 часа.
Той беше в апартамента ѝ, който бе разположен в смачкан централен квартал, смятан от мнозина за елитен. Намираха се в спалнята ѝ. Сега в този момент колкото и странно да изглежда той бе между краката ѝ. Правеха любов. Неговото пращтящо тяло бе между две от татуировките ѝ, еднорог и дива коза, дива като нея самата, а езикът му бе някъде по хълмистата ѝ кожа – в географска посока север. Бяха две тела, търсили се цял живот, две тела с неутолима жажда. Тела с вкус на пролет в последен зимен ден.
На сутринта, той я целуна по челото, по устата не пожела.
Облече се и тръгна.
Долу, на входната врата видя некролог. С нейната снимка. Имаше избор.
Две посоки. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 843
ХуЛитери: 2
Всичко: 845
Онлайн сега:
