От мечта за полет до полет без мечти

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Днес леля Петя, както я наричаха децата от трета група „Мечо Пух” на детската градина им беше организирала пикник, на който те саморъчно изработиха по няколко нарисувани модела свое собствено хвърчило. Времето беше идеално за да ги пуснат след направата и да ги изпробват как летят. Хвърчилата изглеждаха пъстри и красиви и почти всички деца успяха да изработят хвърчилата си така, че да полетят. Само едно две деца бяха объркали нещичко и сега седяха на тревата и с разочаровани погледи проследяваха полета на хвърчилата на приятелчетата си.
Петя все още рееше поглед след поредното пуснато хвърчило, когато ги видя, но първо чу страшното бучене и видя как птиците се разбягват панически в небесната шир.
- Лельо Петя, леличко виж, виж, тези големи самолети, колко силно бръмчат…
- Да миличко. – Тя се беше вцепенила, защото такива самолети беше виждала само по военните паради.Не знаеше как да реагира, тя не беше чула за никаква военна заплаха и нямаше никакъв сигнал, че на тяхна територия ще се извършват военни действия. Все пак лека полека събра децата и се опита да не и трепери гласът, когато каза- Хайде сега съберете хвърчилата без да бързате и да се бутате и да се прибираме към автобуса.
Изведнъж към тях се приближиха група униформени мъже и единият каза с топъл глас:
. Здравей Петя, как си? – усмихна се на ококорените тъмни очи, които се изненадаха да видят този човек след толкова години- Не ме ли позна, аз съм Николай?
- Здравей Нико, от кога не съм те виждала, може би минаха вече десет години … Какво става, изплаших се от тези бомбандировачи? –окопити се Петя, познала в лицето на капитана своят пръв приятел от училище Николай.
- Правим нещо като изложение на стари музейни експонати от първата и втората световна война. Изложението е под наслов „ Нека се замислим за мира!”Наистина да се лети е хубаво, но само да се лети, а не да знаеш, че полетиш ли някъде ще загинат хора.
- Много хубава инициатива Николай и какво съвпадение, точно когато децата правят хвърчила …
- Елате с автобуса, тук наблизо има писти за кацане, нека им е пълна програмата, да видят тези някогашни летящи убийци и да научат по нещо за тях.
- Ще им бъде интересно, задължително ще ви последваме. – Петя събра децата и ги попита – Искате ли да видите истински бомбандировачи и техните пилоти?
- Дааа – отговориха децата в един глас.
След това последваха УАЗ ката и там се запознаха със страшните летящи убийци от миналото като: - „Летящият танк” – Як9 , бомбандировачът торпедоносец Ту2 и италианският Caproni Ca. 36 и още други такива машини.
- Лельо Петя, нашите хвърчила са много по-хубави и волни, отколкото тези страшни и шумни машини, които разгониха птиците , нали? – попита Ваня едно момиченце от групата.
- Така е миличка, по-добре е никога през живота си да не видиш тези машини в действие, но цял живот да носиш в душата си своето хвърчило.

ХуЛитер Записан(а): Feb 22, 2011 Мнения: 168

Много, много ми хареса! Успех!

Колко хубаво би било всеки да има свое детско хвърчило!
Успех на автора!
5 Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Опитът е добър, идеята разкошна. Може и да не е осъществена по най-блестящия начин, но единицата е проява на лош вкус или вероятно на злобарство.

Да...Всеки трябва да пази незаплетен конеца на хвърчилото си.
Хареса ми. Успех!

Успех и от мене!
Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите