Да стигна вятъра

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Аз дълго време бях сама. И ми харесваше. Не бях нещастна. Не бях щастлива. Не исках нищо. Не давах много. Живота сякаш покрай мен минаваше на пръсти – тихо. И тъй години, ден след ден.
Веднъж заслушах се във вятъра и стори ми се, че ме вика. Заслушах се. И той бе сам. И искаше да съм до него. Аз мислех, че си има всичко. Безгрижно гледа на света. А той оказа се самотен.
Дали към мен отправи своя вопъл? Сега наистина не знам. Тогава – исках да го стигна.
И тръгнах. Вървях след него, той не спираше. Затичвах се, а той летеше.
Когато отчаяна и уморена спирах, при мен се връщаше. Играеше си лудо със косите ми и много нежно целуваше очите ми. Притварях ги и мислех си, че съм го стигнала. Но той отново литваше пред мен. И аз с надежда хуквах подир него.
Сега стоя сама насред полето. Не смея да се върна и от магията да се откажа, но нямам сили пътя си напред да продължа. А вятърът отсреща, скрит в дърветата, шуми в листата, нежно ме приканва. А иска ли ме всъщност? Не. Харесва му играта. Недостижим за мен, като мечта.
И уморено махнах му с ръка. Повиках ли го? Сбогом ли му казах?…
Обърнах се и бавно тръгнах. Без чувства. Без емоции. Спокойно. Назад към моята самота.

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Хубав разказ! Тъжен, но хубав!

... някой се е уплашил да го покаже като стих,
но то СИ Е бял стих!
И е много, много добър!

Успех (на хубав стих представен като проза...) !

И - от мен, заслужено - 5 !!! Smile

... някой се е уплашил да го покаже като стих,
но то СИ Е бял стих!
И е много, много добър!

Успех (на хубав стих представен като проза...) !

И - от мен, заслужено - 5 !!! Smile

ХуЛитер Записан(а): Dec 18, 2004 Мнения: 130

Тъжно и хубаво, като чувство в поезията, но не предлага място за друго изпитание или избавление.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите