Въведено на:
02 Юни 2018 23:27:48 » Небесата на сърцето
С камбана на сърцето - удар в тишината,
поемаш като битник по бленуван път.
Той води те към лоното на небесата,
че само лудите над земното летят.
Издигаш се над дребни грижи и проблеми,
над смазващ бит и над житейска суета.
Там виждаш чудото за слепи и за неми,
с отворена пред тебе приказна врата…
Звъни камбаната на твоята балада,
че сочи ти сърцето светъл хоризонт.
Там лесно пада всякаква преграда
и чувстваш, че си син на истински живот.
Тогава в теб поетът ражда свободата,
щом в теб самия ти детето го спасиш.
И ето как достигнал си до небесата-
когато ти навътре в себе си летиш.
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
03 Юни 2018 02:35:05 »
Това , което истински ме печели в едно произведение , е когато то е Добро. Не толкова Добре написано, колкото Добро. Тук има чиста форма Доброта . И разбира се, това : "...когато ти навътре в себе си летиш." , не просто ме грабна, но и изповядвам.
Успех!
"
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 786
ХуЛитери: 2
Всичко: 788
Онлайн сега:
