Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vwforum
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13871

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 2
Всичко: 419

Онлайн сега:
:: zika
:: LATINKA-ZLATNA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Защо намразих зимата
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
57%
 57%  [ 4 ]
4
14%
 14%  [ 1 ]
3
28%
 28%  [ 2 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 7


Автор Съобщение
konkurs
Модератор
Модератор


Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152

МнениеВъведено на: 08 Мар 2018 19:58:08 » Защо намразих зимата Отговори с цитат върни се горе

Обичах я зимата. Ех, само как я обичах! Такава чиста и невинна белота, която взема очите ти и всичко грозно изчезва под пухената й завивка. А когато завалят ония ми ти снежинки и погледнеш нагоре към небето, сякаш политаш в космоса и няма връщане назад. Красота! Но сега вече я мразя, ама от дъното на душата си я мразя! Не искам да чувам за снежинки, пъртини и пухкави преспи. Такъв обрат настъпи в мен в предколедното време, че дори спомен не ми остана от любовта към красивата белота.
Беше по времето на новогодишните реклами: „Елате в магазин.... (еди кой си) и ще намерите това, което с години сте мечтали да имате!” Грабвам един ден чантичката си и хуквам към прословутия магазин. Тъкмо са пуснали на промоция нещо, за което наистина отдавна мечтаех. Влизам. Оглеждам се. А вътре – народ, народ, сякаш панаирът е дошъл. „Не ми трябва количка.” – мисля си, нали за точно определена вещ съм тръгнала. Докато стигна до лелеяната дреболийка, очите ми шарят по рафтовете. И не само очите ми шарят, ами и ръцете ми. Точно както в друга една реклама: „Това, и това... И това.” Вземам си и нещото, за което съм тръгнала. Прегръщайки всичките покупки, се отправям към касата. Тъкмо ми идва редът, от ръцете ми се изхлузва едно пакетче. Навеждам се. Изправям се.... Тупват обратно на пода други две пакетчета. Пак се навеждам и се изправям. О, не! ... Падат следващите.... В ума ми по асоциация се появява картина от цирк, където жонгльор подхвърля и хваща разни предмети. Да, ама аз съвсем не съм изкусен жонгльор. По-скоро пред касиерката е застанал смирен човечец по време на молитва: навеждане – изправяне, навеждане – изправяне,.... Само молитвеното килимче ми липсва. Хората около мен също взеха да се навеждат, ако до краката им тупнеше поредното пакетче. Смеят се... А на мен ми идва да ревна с глас. Защо не си взех поне кошница...?! Остава накрая да не ми стигнат парите и да се наложи да върна обратно някоя от изстраданите покупки. Стигнаха. Поне за това не се изложих. Подреждам всичко в торбички и излизам. Почти приличам на Дядо Коледа, ама той си има чувал, не като мен – четири броя плюс дамска чанта.
А наоколо – прелестна белота, сипе се снежец отгоре ми, сипе се, сипе... Забравила неволите, съзерцавам красивата зимна импресия. Скоро пристигам до най-трудния участък на пътя си. Навремето баща ми харесал място за къща на висок баир – да има гледка към целия град, да му се радва и възхищава. Снегът натрупал сега на високото преспи с моя ръст, а отдолу – тъъъничък ледец. Минал ли е снегорин не зная, но пред очите ми се сливат улица и тротоар. Затова, вървейки, внимавам да се движа точно по средата и на ум благославям и баща си, и гледката, и снега, и празниците, и лакомията си... Пъхтейки, изкатервам трудния участък. Изведнъж... една от торбите ми предателски се изхлузва и се плъзга обратно към ниското. Погледът ми я изпраща отчаяно. Внимателно се обръщам и тръгвам да я догоня. Стигам до нея в началото на пътечката. Сграбчвам я здраво и поемам отново нагоре. Тъкмо стигам „заветния връх” на хълма, телефонът ми зазвънява панически. Пускам на снега всичките си торбички и започвам издирването му в дамската чанта. Ако мислите, че това е лесна процедура... Накрая го намирам под някакви стари списъци със спешни задачи. Вадя го трескаво и тъкмо да погледна на кого съм притрябвала толкова, дамската чанта като жива подскача в ръцете ми и ... поема пътя надолу. Докато размахвам ръце да я хвана, на телефона ми сякаш поникват крила и хвръква да догони чантата. Ужас! Ако пак бях изпуснала пазарска торбичка, щях да кажа: „Хаирлия да е на този късметлия, който я намери!” Но в чантата са всичките ми документи и какви ли не дамски скъпоценности. Ще се наложи да отида и да си я прибера. А тя, дяволията му с дяволия, заедно с телефона, застават чинно в началото на пътечката и лукаво ме чакат. Благословиите ми вече стават по-сериозни и почти ги изричам на глас. Долу съм. Отново. Грабвам телефона и без да ме интересува кой плаче за мен, го напъхвам в чантата, а нея нанизвам през врата си и запълзявам нагоре към торбичките. Вече съм утъпкала сериозно широк път – сякаш малко снегоринче е минавало. Лъснал оня ми ти лед отдолу и сякаш ми се хили подигравателно.
Пристигам зачервена и запотена на височината, започвам да прибирам една по една всичките си торби с покупки и да ги нанизвам на измръзналите си ръце. Край! Нищо повече не трябва да пада от мен! Нищо! Нищичко! И докато си го помислям, самата аз падам по очи с ценностите си и се хлъзвам надолу по леда. Не, не, нееееее.....! Когато стигам в основата на пътя, вече в съзнанието ми се е загнездила сериозната мисъл – мразя зимата! И решавам. Ще пазарувам на промоция само от пролетта до есента. През зимата ще си стоя у дома на топло и равно.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
RockAround_theC_l_ock
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria

МнениеВъведено на: 10 Мар 2018 06:40:27 » Хубавичко е! Отговори с цитат върни се горе

И разсмива! Даже си представих (е, в мечтите, де), че съм и аз на опашката,
зад Автора на текста и се навеждам-изправям...
Ама не - за да вдигам разни пакетченца, а само да проверявам (така си го представям!),
дали предвидливо си е сложила зимните розови кюлотки, че ако е по прашки...
и се пързулне по стръмната, дълга и ледена пътечка - по седалище (т.е. по дупе...) ???
А бе, то хич не е за разправяне... че и за представяне (като мечти-фантазии) - хич не е!

Разказът е за 5 (а мойте простотии - за смях)
Без докачение - УСПЕХ пожелавам! От сърце!

Laughing Laughing Laughing Laughing Laughing Laughing ... Wink

_________________
По добре влюбен, отколкото никакъв...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
liakada
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 17, 2018
Мнения: 4

МнениеВъведено на: 10 Мар 2018 16:57:22 » Отговори с цитат върни се горе

Толкова добре е написано, че си представих с детайли "летежа" по стръмното и се смях с глас! Свежо, приятно, запомнящо се , развеселява и то много ! Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Razoritel
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 16, 2006
Мнения: 27
Място: C4H10

МнениеВъведено на: 18 Мар 2018 12:59:10 » Отговори с цитат върни се горе

Все пак зимата е по-приятна. А след нея идва снеготопене, кал, кърска работа....

_________________
Човек и добре да работи - накрая се пенсионира,
... и разбира колко много време в работа е пропилял.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com