Специални случаи

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Родината ни е късче от Рая. Доказателство за това са многото чужденци, които си купуват домове тук и остават да живеят сред красивата ни природа. Обаче езикът ни нещо не им допада. Многото пациенти от чужд произход, с които ме е срещала професията, доказват това. Почти всичи не знаеха и не желаеха да говорят български и очакваха някой да им обясни на техния език. Имала съм две „специални” ситуации, които нито ме убедиха да уча повече езици, нито ме разколебаха в обратното. Малко стана като в оня виц с двамата полицаи дето срещнали чуждоземни туристи. Питали хората нещо на пет езика, но нашите сили на реда нищо не разбрали. След като ги подминали единият полицай подхвърлил „Колега, ето доказателство, че трябва да учим чужди езици. А колегата му отвърнал- Глупости!Те като знаят да не би да се оправиха”. Та и аз май попаднах в подобно полажение. Имахме английски пациент с онко заболяване и тъй като съм била в чужбина, зная колко е трудно и в същото време колко е хубаво някой да ти подаде ръка и да ти помогне. През цялата сутрин на дежурството ми обгрижвах англичанина. То аз знам английски колкото да си изям боя, затова ходя с един джобен речник. И питам го аз има ли нужда от закуска, после иска ли да му изключа системата за тоалетна и почивка. По обед го пращах да се храни и на разходка. И така с усмивка и внимание получих въпроса „ А ти искаш правим секс?” При което за секунда се чудех как да реагирам. То хората затова казват не давай непоискано добро, че да не се изтълкува погрешно. После се усмихнах и излязох от стаята. Вторият случай всъщност ми го разказа колежка. Имахме госпожа отново от британските острови и тя не знаеше нито дума български. Уж седем години живеела в България. На едно нощно дежурство повикала сестра Иванова и обяснявала своите оплаквания на родния си английски. Обаче Иванова е скарана с чуждите езици и гледала, гледала, нищо не разбрала. Излязла от болничната стая и продължила манипулациите си. Така три пъти. На четвъртия път, когато сестрата влязла в стаята, англичанката започнала да се напъва като за голяма нужда. Напъвала, докато Иванова реагирала” Аха, имаш запек. Ей сега ще те уредим” . Дала й слабително и историята добила щастлив край. Вие ми кажете сега да уча или да не уча чужди езици за специални случаи?!

Смешно си е, но нещо не е точно...вицът, използван в текста е "брадясъл, второ, за онкоболни не върви някак си в хумористичен конкурс да се споменават, трето, финала е евтин, това с напъването...иначе, добре върви повествованието, и толкоз...сори, май колиг, слаба ракия, наздраве! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите