Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pileshareno
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13833

Онлайн са:
Анонимни: 359
ХуЛитери: 4
Всичко: 363

Онлайн сега:
:: Azer
:: Mommy_Shark
:: pastirka
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2019 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Еманципацията на карамфилите
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
50%
 50%  [ 1 ]
4
50%
 50%  [ 1 ]
3
0%
 0%  [ 0 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 2


Автор Съобщение
konkurs
Модератор
Модератор


Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152

МнениеВъведено на: 09 Мар 2018 19:25:53 » Еманципацията на карамфилите Отговори с цитат върни се горе

Осми март. Осемдесетте години. Жените стоят под космическите каски в салоните, така съсредоточени, като че наистина ще хващат пътя. Млечния. Мъжете пъшкат под отеснели костюми, наточени за вечерните банкети. „Работническо дело“ публикува традиционното си приветствие. Всички жени са на голяма почит, но най-ухажваните са тези зад щанда - да заделят някоя дефицитна стока за посестримите. Та да блеснат другарките вечерта пред началството, да го поканят на танц, че да издействат някоя екскурзийка.
На 10 съм. Банкетът кипи като септемврийско вино. Танцувам между големите и се чувствам и аз жена! Оглеждам прави ръбове на бежови панталони. На черни панталони. На сиви панталони. Чорапогащници с бримки и без бримки, потъващи задължително в остри токчета. Рокли на огромни цветя. Косите, излезли от космическите каски, са съвсем автентични - като при липса на гравитация. Сини сенки за очи. Ярки червила. Много руж. Облаци от полски парфюм, крем „Кеч“ и „Каро“. Цигари „БТ“ и коняк „Плиска“ за преглъщане. Братя Аргирови се гърчат някъде отпред. Аз се уморявам и си сядам на мястото. Швепсът ми е разгазиран със сол, `щото имам възпалени сливици.
На масата срещу мен седи самотен мъж. Напълно плешив е и периодично поглажда главата си. Пуши нервно и издиша дима над карамфилите във вазата пред себе си. Поглежда тъжно към вратата и в този момент през нея влиза Тя. Тя носи италианска страст, френска изтънченост, източна красота, балканска мистичност и сочност като на ягоди в показния магазин. Хипнотизирано проследявам как се движи със звънка походка между масите. Лицето ѝ е решително като на жена, чакала три часа на опашка за банани. Стига до масата на тъжния мъж. Обляга дългите си пръсти върху червената покривка и острите ѝ нокти нервно започват да потропват, докато разпалено говори. В следващия миг грабва карамфилите от вазата и с все сила започва да удря плешивия мъж по главата. Стръковете плющят по лъскавото му теме, червените листчета хвърчат наоколо, а тя не спира, докато и последният цвят не се прекършва. Хвърля стръковете върху му, обръща се и излиза така, както и влиза – като танцьорка на танго, изтръгната от сцената. Мъжът седи вкаменен, а листа и цветчета се ронят от главата му. Изглежда толкова нещастен, че ми идва да отида при него и да го прегърна. Вместо това, поглеждам към бушуващия дансинг, на който се вихрят големите. Търся с поглед буйните коси на баща ми и късата рокля на майка ми.
Ставам, обирам всички карамфили от масите и ги скривам под стола си. Ей така, за всеки случай. После ги намразвам завинаги.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
RockAround_theC_l_ock
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria

МнениеВъведено на: 10 Мар 2018 05:34:31 » Еманципацията на... Отговори с цитат върни се горе

Съжалявам, че си загубих времето да го чета до края!
Защото *това време*, което се опитваш да унижиш с памфлета си, съм го живял!
Макар и доста по-млад от *лиричния герой с карамфилите*.
За хумора, който не открих и за сатира и/или сарказъм - не си струва да коментирам.
Няма да пиша оценка - това няма как да бъде израз на обидата ми.
Коментирам само защото е изпратено на конкурс - значи има и по-големи претенции.
Макар, че ще се повторя - съжалявам...
И ми е някак тъжно за промитите ти и изкривени представи за *онова време*.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
shrike
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 27, 2011
Мнения: 158

МнениеВъведено на: 10 Мар 2018 13:15:27 » Отговори с цитат върни се горе

Не виждам нищо обдино в текста. Има собствен живот макар на пръв поглед да изглежда като изтръгнат кадър от една реалност почти сюрреална Smile. Има и носталгия, и ирония, и тъга. Щеше да хубаво да има и малко повече дълбочина в него, за което определено текстът има потенциал.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 10 Мар 2018 15:11:09 » Отговори с цитат върни се горе

На мен ми се видя като кадър от филм. От "Дами канят" или "Вилна зона", "Опасен чар", "Петък вечер" все любими филми. Хареса ми този кадър. Всъщност и аз съм била близо десетгодишна тогава, и се опитах да погледна през очите на героинята в текста ...не помня подобни неща. На мен вратовръзките ми правеха впечатление - широки и къси, на големи черти или квадрати. Случката не ми стигна на мен. Историята...Карамфилите не обичам, защото ги свързвам с погребения. Петицата е от мен Smile За асоциацията Wink
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com