Идна гуляма любоф

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Млад надежден бой под баш салкъм седеше.
На рамото му млада гърла спеше.
-Ой ти, гърло, гърло, хубавице,
моя страстна птице,
лавя тъ от цялото си харт!
Да доди скору март,
ний двама ша съ мерим!
Ала в думите дали да верим?
Тогази гърла са разбуди и рече:
-Как си, дия?
А той погледна я в очите:
-Мамма мия!
Красива си кат казанлъшка роуз!
Кажи, обичала ли си го тоуз!
-О, ноу! Обичам само ю!
Зарадва се млад бой.
Отскочи фрее аршина.
Лукна я отново и рече:
-О, прости ма!
Такава ревност страшна
курдисал бях в сърце ми!
Кат мизерабъл змей
се блещеше връз мене.
А гърла го погали
по хубавата хеъ
и бой погали нея.
Днес йоще под салкъма цалуват са те двама
и всичко е перфетто. Финито значи драма.

... такива ги пишех когато бях *подготво* (подготвителем клас) - във Френската...
Но там, читателите ми - знаеха френските думи.
Дали читателите тук, ако не познаят английсите в *тюрлю-гювеча* , ще могат да оценят *по достойнство* буламача?
Откровено казано - не знам...
Само заради умилението от спомените си - няма да пиша оценка.

Но пожелавам *Успех* ! Wink

- оценката * 1-ца* - НЕ Е от мен. Лесно може да се докаже!

Аз, оценки по-малко от *4*, не съм писал!
юЗащото уважавам труда на авторите - да напишат, да изпратят...
Е, можеше и да не коментирам...
Извинявам се на Автора за коментара си!

Вместо *Успех* - *Опитвай пак* най-искрено му пожелавам! Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите