Изкуството на „Византийския коментар“

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

„… но да си гледа работата, че туй е лектика бе,
не е лексика, четиримата да му отвърнем.“
„Четвъртият носач“ – Георги Николов

Мда-а-а. Весела случка, леко се чете, афористична поанта, но без да звучи досадно-поучително… Добро ти е стихотворението, млади момко. Оригинално е и сравнението ти между причините за падането на аварския хаганат по времето на Крум и случващото се у нас от доста време. Кой организира конкурса, казваш? Преди време, когато бях на твоята възраст, участвах в доста конкурси, и те ме научиха на доста неща… Казваш, конкурсът е анонимен, но имаш право да коментираш и да оценяваш. Браво, браво, похвално даже… Това означава, че можеш да използваш един много специален начин за писане на коментар. Но не повече от един-два пъти – защото иначе ще се набиеш на очи!
Аз съм го нарекъл „византийски коментар“. Сега сам ще разбереш каква е причината. Видях, че познаваш историята на Първото българско царство, така че със сигурност си запознат с начините, които Византия е ползвала, за да се справи с него.
Знаеш ли какво означава да „дисквалифицираш“ или „дискредитираш“ нещо или някого? Браво, точно така – да го отстраниш или да загуби доверие!
Та, значи, в коментар за произведение в конкурса пишеш каквото си искаш – че ти е харесало или пък не, че е написано добре или пък обратното, и така нататък. Важното е нехайно и между другото да подхвърлиш, че нещо в сюжета е вече познато.
„Византийският коментар“ практически може да бъде универсално приложим – ако е конкурс за нова песен, да речем, пишеш, че припевът е вариация на народна песен. Ако е за произведение за деца, заявяваш, че е префасонирана народна приказка. Ако е хумористичен конкурс – вметваш, че е използван известен виц, който си прочел, например, докато си си се реел из социалните мрежи.
С такова обвинение стопроцентово ще нанасеш неизбежен ъперкът и на творбата, и на автора. Защо ли? Защото ако авторът се включи, за да доказва, че няма сестра, ще разкрие самоличността си и произведението му ще бъде дисквалифицирано. Ако пък си премълчи, за всички останали той ще е – поне до края на конкурса, крадец на готов продукт или в най добрия случай просто един интерпретатор без собствено оригинално виждане. Ей за това съм нарекъл коментара „византийски“!
Не се притеснявай, ако някой се сети или има смелостта да попита кой е оригиналът и къде може да бъде намерен. Отговори с нещо такова: „Ало, тук да не ти е legalworld.bg или Crime Scene Investigationе, бе? Това тук е литературен конкурс, а не наказателно съдебно дело, за да се прави разследване.“ Не забравяй, че аудиторията е съставена от пишещи, а не от четящи люде, така че броят на тия, които ще те апострофират, че обвинение се произнася едва след представяне на доказателства от проведено разследване, а не преди него, ще е практически нулев.
Ако все пак след това още някой отново вземе да настоява за посочване на оригинала, последвай примера на политическия елит в наши дни – сниши се, притаи се и не отговаряй! Мълчи като индианския вожд Винету, вързан на кола на мъченията на вражеско племе! Или като българския вожд с индианското име Винету, когато го питат има ли банкова сметка в Лихтенщайн!
Произнесъл своето обвинение, остави великодушно произнасянето на присъдата на гласуващите читатели. А те или ще прекратят коментарите, или ще оценяват с ниски оценки. И помни, че винаги можеш да се измъкнеш по терлици – ако положението стане напечено, винаги можеш да се оправдаеш, че си се бил объркал – че тоя виц не си го прочел, а си го чул. А си го запомнил, защото това е станало в паметна за теб дата. Например – в първия ти учебен ден. Или пък през първата ти брачна нощ.
Я сега, млади момко, ми дай адреса, защото докато си говорим, аз също реших да участвам. След като изпратя творбата си, ще те уведомя за заглавието й. И ще съм ти благодарен, ако гласуваш за нея. Защото аз пък ще гласувам за твоята.
И да се разберем още отсега – без никакво използване на „византийски коментари“ един към друг – нито от моя страна към теб, нито от твоя към мен!

Вижте, мен не ме притеснява "византийския коментар", макар да е" удар под пояса." Все пак човека е коментирал с ника си, което задължава.

Повече ме притесняват анонимните двойки, защото това ти сваля процентите без никакви аргументи...

Но дори и на това не мога да се сърдя - хората имат различно чувство за хумор - един се смее, че някой е паднал или пр*днал, други оценяват иронията, каламбура и добрия стил. Smile

Макар че самата аз станах жертва на такъв "византийски коментар" в едно минало издание - написа се в коментар, че подобен скеч е имало в тв предаване. Как да обясня, че това тв предаване не гледам, защото намирам скечовете им за просташки и ме дразнят. Но факт е, че бях ползвала реплики от една дискусия на моята ФБ стена/ която е достъпна за всички/- майтапяхме се с бозони и боза, и на мен ми хрумна тази дискусия да я пренеса между двама дядовци.
Сега, дали и други са чели тази дискусия, незнам, но след атаките ми писна, влязох да се защитя като автор и произведението, съвсем по правилата, се дисквалифицира.

Та сърбала съм византийската супа, но пак казвам - повече ме дразнят мишките с двойките! Wink

и двойките също...но какво да се прави? Който иска - може, но който не може ...и той иска. Ето това е разковничето за съжаление...Но, не забравяйте, че има и жури. То не гледа толкова много телевизия и не дреме толкова много по социалните мрежи. поне дама от журито нямат ФБ страница и не познават никого от сайта....Има надежда

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Мислих анонимно да оценя с 5, защото това ТИ си го взел от мислите ми, но, защото мразя анонимните 2 и 3 - го оценявам с името си. Успех! "Дисекцията" си я бива.

Два постинга прочетох на тази тема “Ръководство за писане на коментари в анонимен конкурс” и “Изкуството на Византийския коментар“ Предполагам че и двата са от един автор.
Допълват се. И са повече тъжни, отколкото весели, но са верни.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите