Eдно пътуване в Европейския съюз преди да се включим в него

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Какво стана напоследък, тръгнаха ми командировките като на бясно куче тоягата. Мани другото, ами не мога да сколасам с пътеписите. Ето сега, най-изневиделица, ми изскочи пътуване до Брюксел. Хвър натам - бърза работна среща - хвър обратно. Абе модерни времена.
Нося едно малко куфарче с идеята да го спазаря за ръчен багаж, защото пътуването ми е с прехвърляне на Прага. Сега стоя пред момичето на чекинга и очаквам присъдата си. За моя изненада служителката съвсем без борба ми предлага три варианта: багаж за Брюксел, багаж за Прага или багаж в ръка. Ще имам престой от почти три часа в Прага, който мога да запълня с бродене без да влача багаж със себе си. От друга страна, съм се наслушал на истории за загубен при прехвърлянето багаж. Решавам, че в този живот без рискове не може и изпращам багажа направо за Брюксел. Изглеждам с нотка тъга, как заминава по лентата.
От гишето си граничарят ме оглежда с внимание, на което отдавна съм свикнал при пътуванията си.
- Само до Прага ли? – пита.
Очевидно не приличам на човек, който би пътувал само до Прага.
- Не. Пътувам до Брюксел – давам отговор, който явно повече го устройва.
- Частно пътуване или командировка от министерството? – пита без да уточнява кое е министерството.
- Да – кратко отговарям кратко. Той приема спокойно отговора и бие печат в паспорта.
В самолета пътувам до две дебеланки, които старателно се кръстят преди, по време и след полета. Явно помага, защото летим изключително безпроблемно - не друса, няма пропадания и даже закуската е безплатна.
Кацаме на Прага, където ми предстои да профукам три часа. На тази аерогара, май вече ѝ познавам всичките дюкянчета, така че не се мотая, а се целенасочвам към бирата. Чашата струва 80 крони, за които момичето, примижавайки ми иска 3 евро и 50. Плащам ги, защото съм пил бира и по 6. По-късно, виждам че курсът е по-малко от 30 крони за евро, така че момичето добре си е заработило. Всъщност, при справка във фришоповете им установявам, че подобен чешко-трънски курс е много популярен и най-официално се вписва в касовата бележка, така че ето един съвсем безплатен съвет към транзитиращите през летище Прага. Ако ви се пие повече от една бира, обменете си пет евро на чейнджа, вместо да се правите на европейци и да плащате в единната валута.
Но всичко това установявам по-късно, така че бирата не ми киселее. Пийвам си я бавничко и гледам панорамата през прозорците. Остава ми и време за разходка и зяпане на Шкоди. Чехите използват всички свободни пространства на аерогарата да напъхат новите модели на собственото си автомобилно производство. Може би разчитат, че някой пътник с по-лабилна нервна система ще се разкандърдиса от самолетния си полет и ще си купи Шкодичка за да продължи пътуването си по земя.
Хващам си полета за Брюксел, без проблеми излитаме и даже кацаме. Граничарят, се впуска в дълъг разпит относно целта на пребиваването ми и след известна душевна борба ме пуска на белгийска територия. Ох, тази моя подозрителна бандитска физиономия. Някой ден ще разкажа по-подробно за проблемите, които ми създава, но тук правилата не ми го позволяват, така че приключвам, а ако пътеписът ви се струва недовършен, сърдете се на авторите на регламента.

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Разказът не само, че не е довършен, но не е и смешен. Ако за първото организаторите със сигурност ще се засрамят, то за воторото виновен е само един.

не може така, тъкмо ми стана интересно и вече очаквах към финала да стане и смешно...и! Може ли така да ни почваш без да ни довършваш...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите