В ранните ми младежки години, в славните студентски времена ...ех, че хубаво начало, а?
Та в онези години, малко преди да „избухне” демокрацията, имахме много чуждестранни студенти – предимно от соц-лагера, но и от много държави зад ”Желязната завеса” – като Гърция. Тогава нямаше лекции на английски и те изучаваха една година български език, преди да започнат да следват. Колко го научаваха е друг въпрос.
Спомням си, как всяка година имахме и идеологически изпит – „Диалектически материализъм” и подобни, но в първи курс изпитът беше „История на БКП”. Леле, учехме конгресите на „Партията” наизуст и нямаше вземане – преподавателката беше една надъхана ”ятачка” и късаше здраво. И затова бяхме много ядосани, когато един нигериец каза „Нашуту партия” за БКП и тя му ми писа четворка, без да го изпитва.
Както и да е – думата ми беше за гърците – в моята група имаше двама – Янис и Спирос. Много ги харесвах – такива едни чистички, спретнати, винаги с бели , изгладени ризи, миришеха на хубаво и много се стараеха. Заради нас говореха някакъв български език, но имаха затруднения с някои съгласни – ч, ш, щ, з, с. Отделно от това, пускаха и по някоя гръцка дума:
- Къде ще ходиш сега, малака?
- Дай ми тази лекция, малака!
- Малака, ела ми!
Попитах Янис какво означава това „малака” и той ми каза – шегаджия. Тогава още не бяха модерни обръщенията като „копеле” или „пич” и аз даже мислено се възхитих – ех , какви аристократи са гърците – вместо да се обръщат един към друг с „брато”, те си казват шегаджия, веселяк, абе забавно.
И започнах и аз да се обръщам към тях с „малака” – да се чувстват уютно в България.
- Хей, Янис, какво прави снощи, малака такъв?
Те ме гледаха странно, но един ден Янис ми каза:
-Ти мой приятел, не казвай мене повече „малака”!
-Но защо, ти ми каза, че е шегаджия ?
-Не разбрала – това е чекиджия.
Даже и тогава го просъска неразбрано, но все пак схванах – ужас, на готиния Янис аз съм му казвала чекиджия – потънах в земята от срам.
Разбира се, спрях да им казвам на гърците ”малака”, но и сега ме напушва смях, като си спомня невинната си физиономия и приятелска усмивка, с която казвах:
-Ела на кафе, малака!
joy_angels ХуЛитер
Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900
Въведено на:
13 Фев 2018 14:35:18 »
Объркани в превода - честа причина за конфузни и забавни ситуации. Добре разказана история. Понякога се питам обаче, онези, които са живели времената на "диалектическия материализъм", студентите от "братски страни" и т.н., едва ли се нуждаят от толкова дълго "интро". Онези, които пък не са, поради младост, се боя, че нищо не разбират, колкото и дълго да е "интро"-то и само скучаят. Истината е в мярата.
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
16 Фев 2018 21:27:32 »
Шегобийка му рбота! Посмях се здраво!
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума