Не бях аз

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Дали е съвпадение или просто ретрограден Меркурий, който е виновен за всички злини в държавата, но Рожден ден със зъбобол си е отвсякъде греда. Единственият светъл лъч - щерката, каза :
- Мамо, пий аналгин, а аз ще направя празнична вечеря – какво искаш – пържоли със сметана или пиле с ананас?
- Супааа! - процеди моят зъбобол.
Но Меркурий направи така, че щерката я задържаха служебно, счупи й се мобилния и си забрави портфейла в службата. Затова редуцирахме празника до чаша вино и аз немощно казах:
- Имам над 150 поздравления във Фейсбук, но просто нямам сили да ги лайкна.
- А трябва ли? - попита щерката.
- Ами хората са си дали труда да ми пишат, редно е да им благодаря - поне да видят, че съм видяла.
Е, това трябваше на моята всеотдайна и великодушна щерка - веднага се зае :
- Хаха – тук един ти е изпратил балончета – пратих му сърчице!
- Ще те убия – как ще пращаш сърце от мое име на непознат.
- Пък тук един ти е пратил същата картичка като миналата година – писах му как може да е такъв скучен досадник! - щерката се се забавляваше вече видимо.
- А на този, който ти е писал ”Честит бял рожден ден” – написах – „Защо бял, а не розов или син, или по-добре жълт – в тон с жълтата ми книжка?”
Това просто ме изстреля от дивана – какво ще си помисли този приятел за мен с тази жълта книжка.
-- Раз-наемам те – ставай от компа!
- Споко де, ето на тази ще пиша – „много поздрави на фамилията”!
- Девойко, точно тази ми приятелка няма никаква фамилия и направо ще ме скараш с всичките ми приятели! Изчезвай от компа!
- Добре де – ето пиша поетично – „Наздраве, дано наистина сме изпълнени с обич, защото на това се крепи света! Или на 4 слона и една костенурка, кой знае?”
- Абе, щерко, тази ми приятелка е известна писателка – какво ще си помисли за мен с тези слонове ?
- Е, то се вижда какво – тя ти отговори! – и щерката за малко да падне от стола от смях:
„ Или на 4 мъдри слона чистници и на 2 престарели, пияни костенурки!”
- Лелеее, жената ще ме помисли за пияна, а аз пия антибиотик и стена тихо на дивана!
- Я, тук един с много интелигентен вид, ти е написал нещо много хубаво – чакай да измислим отговор !
- Охххх – само простенах аз.
Та, приятели, ако сте получили от мен много сърчица и рози, или напротив – нещо нецензурно – да знаете – не бях аз !
Ах, този ретрограден Меркурий!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Хахаааа, разсмя ме от сърце Smile

яко ги е натворил Laughing

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Няма по-истински истории от тези,които сътворява животът. Но не всички имат сетивата да ги видят. В случая не е така - леко и живо разказано, с чувство за хумор. Аз лично слоновете ги помня, а двете костенурки вече са три: оказа се, че не са били толкова престарели и на пияна глава си направиха бебе. Успех!

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Трябва да се учим от щерките! Готин разказ! Хехехехе! Ама твоите познати заслужават по-хард отношение!

Разказа ли ти играта дъщерята?

5 !!! И нито милиметър по малко! Само 5 !!!

Без коментар! Медицинската теория и практика го потвърждават...

Успех!!! Laughing

;=))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Честит рожден ден! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Прочел съм всички разкази и стихове публикувани тук. Доста от тях повече от един път. Продължавам да се чудя когато на добре написани творби като тази им се поставя оценка ТРИ!
Това според мен е злонамерено, ама всякакви хора има на този свят. Затова си позволих да коментирам втори път този разказ.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите